Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Мисля, че Сорсъри е правилният избор — заключи жрицата.

Зак извади една монета от кесийката си, подхвърли я и я сграбчи във въздуха.

— Може ли да проверим? — попита той.

— Както желаеш — съгласи се Малис, без да се учудва на желанието му да я опровергае.

Зак не залагаше много на магьосничеството, предпочиташе дръжката на меча пред кристалния жезъл и мълниите.

Той се приближи, застана пред Дризт и му подаде монетата.

— Хвърли я.

Момчето сви рамене. Чудеше се за какво става дума в съмнителния разговор, проведен между майка му и Закнафейн. Досега не беше чувал за никакви бъдещи планове, свързани с работата му, или пък за онова място — Сорсъри. Дризт сви рамене, за да изрази съгласието си, плъзна монетата върху свития си показалец, подметна я с палец във въздуха и я хвана с лекота. После я подаде на Зак и го погледна объркано, сякаш го питаше защо тази елементарна задача е толкова важна за него.

Вместо да прибере монетата, мрачният елф извади още една и му я подаде.

— Сега пробвай с двете ръце.

Дризт отново сви рамене, с леко движение хвърли монетите и ги хвана.

Зак погледна към матроната. Всеки елф можеше да изпълни това, но лекотата, с която момчето улови монетите, беше истинска наслада за окото. Без да изпуска Малис от погледа си, Повелителят на меча извади още две монети.

— Сложи по две във всяка ръка и ги хвърли едновременно — обясни той на детето.

Четири монети полетяха във въздуха. Четири бяха хванати. Дризт дори не бе помръднал, движеха се само ръцете му.

— Видя ли — „Ловкост“ — обърна се към матроната Зак. — Той е боец. Принадлежи на Мелей-Магтеър.

— Виждала съм и магьосници да притежават това умение — дръзко отвърна Малис, която не хареса самодоволното изражение на заядливия елф.

Някога, преди много време, той бе неин законен съпруг, но и след раздялата им, тя често го използваше като любовник. Беше ловък и умел, не само когато използваше оръжие. Но освен удоволствието, което й доставяше, освен сексуалните умения, заради които много пъти щадеше живота му, той й носеше и много неприятности. Беше най-ловкият повелител на меча в цял Мензоберанзан, това Малис не можеше да отрече, но неуважението, дори презрението, което изпитваше към Кралицата на Паяците, често причиняваше проблеми на дома До’Урден.

Зак подаде на Дризт още две монети. Момчето вече се наслаждаваше на играта и запрати монетите във въздуха. Шест полетяха нагоре. Шест паднаха надолу — по три във всяка ръка, както подобава.

— Ловкост — затвърди категорично Зак.

Матрона Малис му даде знак да продължи — не можеше да отрече изяществото, с което най-малкият й син изпълни задачата.

— Можеш ли да го повториш? — попита момчето Зак.

Като използваше всяка ръка поотделно, без да си помага с другата, Дризт натрупа парите върху показалците си и се приготви да ги хвърли. Зак го възпря, извади още монети и започна да увеличава купчинките. Всяка от тях вече наброяваше пет. Стори го бавно, за да се увери в концентрацията на Дризт, а и искаше парите да поемат достатъчно топлина от допира на ръцете му, за да ги вижда по-лесно във въздуха.

— Улови ги всичките, втори сине! — искрено му пожела Закнафейн. — Хвани ги или ще попаднеш в Сорсъри, Магьосническата школа. Мястото ти не е там!

Дризт имаше съвсем смътна представа за какво говори Зак, но от напрегнатия му тон личеше, че е важно. Момчето си пое дълбоко дъх, за да се успокои и хвърли монетите. Бързо успя да различи блясъка им, разпозна всяка една. Първите две паднаха право в ръцете му, но останалите се пръснаха и нямаше да е лесно да ги хване.

Малкият До’Урден се впусна в действие, завъртя се на триста и шейсет градуса, а ръцете му почти не се виждаха, замъглени от бързото движение. Изведнъж момчето се закова на място пред Зак. Ръцете му бяха свити в юмруци, а на лицето му бе изписано свирепо изражение.

Закнафейн и матрона Малис се спогледаха. Никой от тях не успя да разбере какво се бе случило преди малко.

Дризт протегна юмруци към война и бавно ги разтвори, а устните му се разшириха в самоуверена усмивка.

Държеше по пет монети във всяка ръка.

Зак си подсвирна наум. Беше му отнело, на него — Повелителя на меча, сума време в опити, докато успее да постигне това ловко действие с десет монети. Той се приближи към матроната.

— Ловкост — каза й за трети път. — Той е боец, а аз нямам повече монети.

— С колко ли може да го направи? — въздъхна тя, очевидно доста впечатлена.