Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Здесь есть возможность читать онлайн «Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Трилогия за мрачния елф: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Трилогия за мрачния елф»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

1. Градът на мрака
2. Изгнание
3. Убежище
съставил : Върнете се отново в чудния и екзотичен Мензоберанзан — големия град на мрачните елфи и роден дом на героя от „Долината на мразовития вятър“ — Дризт До’Урден.
Младият принц Дризт израства в злокобния на своите събратя — мрачните елфи.
С достойнство, простиращо се отвъд разбиранията на безскрупулното общество на Мензоберанзан, той се сблъсква с фатална за него дилема. Може ли да живее в свят, който отрича доброто?
Негостоприемна и сурова, непозната за обитателите на Повърхността, плетеницата от лъкатушни тунели на Подземния мрак предизвиква всеки, дръзнал да проникне в тази зловеща земя.
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса,
Далече, отвъд жестоките земи на Подземния мрак, Дризт До’Урден се бори за оцеляване сред опасностите на повърхността на земята.
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.

Трилогия за мрачния елф — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Трилогия за мрачния елф», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Влязоха в най-горното помещение на четиристайната сграда, принадлежаща на учителя. То се осветяваше от една-единствена свещ, чиято светлина чезнеше сред изобилието от гоблени в тъмни цветове и черните нюанси на килимите и каменните стени. Алтън се отпусна на стола си зад една кръгла масичка и постави тежка книга пред себе си.

— Това е заклинание, което само една жрица може да изпълни — запротестира седящият срещу него Масой. — Магьосниците имат власт в долната земя, но отвъдното — мъртвите — те принадлежат единствено на жриците.

Алтън се огледа наоколо с любопитство, после се намръщи на Масой, а гротескните му черти изпъкнаха на светлината на свещта.

— Изглежда наоколо няма жрици на мое разположение — саркастично отбеляза Безликият. — Или предпочиташ да пробвам пак с някое същество от Деветте бездни?

Масой се залюля в стола си и поклати глава — категорично и безпомощно. Алтън имаше право. Преди година, менторът бе потърсил отговорите на въпросите си — беше опитал да си осигури подкрепата на един демон-покровител на леда. Хвъркатото същество замрази цялата стая, докато тя не засия в черното на инфрачервения спектър и унищожи съкровища на матроната-майка на стойност цяло алхимично оборудване. Ако Масой не беше призовал магическата си котка, за да разсее ледения демон, нито младежът, нито Алтън щяха да се измъкнат живи от стаята.

— Хубаво тогава — неуверено каза ученикът и кръстоса ръце пред своя ментор. — Призови твоя дух и си намери отговорите.

Учителят забеляза неволното потръпване на Масой, макар че тялото му, което го издаде, беше добре прикрито в гънките на мантията. Известно време Безликият остана загледан в ученика си, но после продължи с приготовленията.

Когато наближи моментът за призоваване, ръката на младежа инстинктивно се шмугна в джоба му. Там той държеше фигурката от оникс — ловуващата котка, с която се бе сдобил в деня, когато Алтън прие самоличността на Безликия. В малката статуетка беше съсредоточена силна магия, позволяваща на нейния притежател да призовава могъща пантера. Масой използваше котката пестеливо, без да осъзнава истинските граници на магията и потенциалните опасности, които носеше тя.

— Само при нужда — тихичко си напомни чиракът, когато усети фигурката в ръката си, и се почуди защо толкова често му се налагаше да прави това, откакто бе с Алтън.

Въпреки перченето си, този път менторът тайно споделяше опасенията на своя ученик. Духовете на мъртвите не бяха толкова пагубни, колкото обитателите на долните земи, но можеха да бъдат жестоки и много по-подмолни в изтезанията си.

Но Алтън трябваше да намери това, което търсеше. Близо петнайсет години бе издирвал подробности за падането на дома ДеВир. Беше правил уговорки, подпитваше учители и ученици — по заобиколен начин, разбира се. За онази нощ се носеха слухове и мнозина ги знаеха. Някои дори бяха доста описателни — например за методите, използвани от победителя в битката.

Но въпреки това, никой не назоваваше името му. В Мензоберанзан, ако един мрачен елф нямаше неопровержими доказателства срещу друг, за да подбуди управляващия съвет да предприеме общи действия срещу него, той не може да повдигне каквото и да е обвинение, дори и убежденията му да се споделят от обществото. Ако един дом извършеше нападение, без да го обмисли до последната подробност, яростта на целия град щеше да се излее върху него, докато той не бъде заличен. Но ако атаката беше успешна, като тази срещу ДеВир, елфът, повдигнал обвинение срещу този дом, най-вероятно щеше да загине от змийски камшик.

Колелата на елфическото правосъдие се задвижваха много повече от публичното унижение, отколкото от принципите на честта.

Алтън започна да търси и други начини за разрешаването на своя проблем. Първо опита в долните земи с ледения демон и резултатите бяха катастрофални. Но сега вече притежаваше предмет, способен да сложи край на безизходицата му. Притежаваше един том, написан от магьосник, живеещ на Повърхността. В йерархията на мрачните елфи само жриците на Лот можеха да общуват с царството на мъртвите, но в другите раси магьосниците също се ползваха с това право. Алтън бе намерил книгата в библиотеката на Сорсъри и беше успял да преведе достатъчно от нея, за да установи контакт със света на духовете, или поне така си мислеше.

Той потърка ръце, с нетърпение отгърна книгата на отбелязаната страница и прегледа заклинанието за последен път.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Трилогия за мрачния елф»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Трилогия за мрачния елф» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Трилогия за мрачния елф»

Обсуждение, отзывы о книге «Трилогия за мрачния елф» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x