Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Той се различава от останалите — каза Виерна — и то не само по цвета на очите си.

— По какво тогава? — Закнафейн се опитваше да прикрие любопитството си и да изглежда професионално заинтригуван.

Винаги беше харесвал Виерна повече от другите, но за собствена изгода тя се бе променила — бе станала прекалено алчна, след като наскоро я бяха провъзгласили за върховна жрица.

Тя забави крачка — наближаваха входа на фоайето.

— Трудно е да се каже — призна му. — Дризт е толкова интелигентен, колкото всяко друго момче, което познавам. На пет години можеше да използва левитацията. Но въпреки това, когато стана ратай, ни отне седмици в наказания докато го научим да държи погледа си сведен надолу — сякаш това елементарно действие е противоестествено на неговата природа.

Зак спря и остави Виерна да мине пред него.

— Противоестествено ли? — прошепна той, обмисляйки загатнатото от жрицата.

Неприсъщо за мрачните елфи може би, но пък точно това, на което се бе надявал и което очакваше от дете с неговата кръв.

Той влезе след Виерна в мрачното преддверие на параклиса. Малис, както обикновено, седеше на трона си върху главата на паяка-идол. Всички останали столове бяха преместени до стените, макар че в залата присъстваше цялото семейство. Зак разбра, че това събиране ще е официално, защото единствено матроната-майка имаше честта да остане седнала.

— Матрона Малис — започна с най-почтителен глас Виерна — представям ви Закнафейн, както наредихте.

Зак се приближи до средната сестра, кимнаха си за поздрав с Малис, но вниманието му беше привлечено от младия До’Урден, който стоеше гол до кръста от едната страна на матроната.

Майката вдигна ръка, за да въдвори тишина сред останалите. После даде знак на Бриса, която държеше пиуафуи — плаща на дома, да продължи церемонията.

Детското лице грейна от вълнение, когато върховната жрица, пееща съответните заклинания, положи на раменете му магическия плащ, изпъстрен с лилави и червени ивици.

— Приветствам те, Закнафейн До’Урден! — сърдечно го поздрави Дризт и изуми всички присъстващи — матрона Малис нито му бе позволила да се изкаже, нито пък той й бе поискал разрешение да говори. — Аз съм Дризт, вторият син на дома До’Урден, и вече не съм слуга. Мога да те погледна — имам предвид в очите, а не в обувките. Така ми каза моята майка… — усмивката на момчето секна, когато видя навъсеното и пламтящо изражение на матроната.

Виерна гледаше ококорена и с увиснала челюст, като поразена от гръм, сякаш не можеше да повярва на очите си.

И Зак бе смаян, само че по различен начин. Той затисна устни с ръка, за да спре усмивката си, която неминуемо щеше да прерасне в неудържим смях. Не си спомняше кога за последен път бе виждал лицето на Малис толкова ярко!

Застанала зад матроната, Бриса понечи да посегне към камшика си, чувстваше се толкова объркана от постъпката на малкия си брат, че не знаеше, в името на Деветте бездни, какво да стори.

Това е само началото, помисли си Зак — най-голямата дъщеря на матроната никога не се поколебаваше, когато трябва да нанесе удар.

Тихо и предпазливо на крачка от матроната-майка стоеше Дризт, прехапал долната си устна, и не смееше да помръдне. Повелителят на меча, обаче, виждаше неугасващата усмивка в очите на малкия мрачен елф. Неуважението и незачитането на властта, които бе проявил той, не бяха само думи, несъзнателно изплъзнали се от устата му, не се дължаха само на неопитност — беше нещо много повече.

Зак пристъпи напред, за да отвлече вниманието на матроната.

— Вторият син? — той звучеше впечатлен. — Значи е време да потренираме.

Случи се нещо необичайно — гневът на Малис се поуталожи.

— Само основните неща, Закнафейн. Ако Дризт заеме мястото на Налфейн, ще се наложи да постъпи в Академията — в Сорсъри. Така по-голямата част от обучението му ще премине в ръцете на Ризен и неговите, макар и малко ограничени, познания по магическите науки.

— Но матрона Малис, нима сте сигурна, че неговото призвание е магьосничеството? — побърза да я попита Зак.

— Изглежда интелигентен — отвърна матроната и хвърли гневен поглед към Дризт. — Поне през повечето време. Виерна ми докладва, че е постигнал голям напредък в контролирането на вродените си способности. Домът ни се нуждае от нов магьосник — изръмжа Малис като си припомни колко се гордееше матрона Баенре със своя син, архимагьосника на града. От срещата й с първата матрона на Мензоберанзан бяха изминали шестнайсет години, но тя не бе забравила и най-малката подробност.