Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Вярвам, че това е истинското предназначение на съвестта.

— О, стига, Фрет — промълви високата жена на загърнатото в бял плащ, белобрадо джудже и отблъсна ръцете му.

Тя прокара пръсти през гъстата си, кестенява коса и я разроши.

— Ох, ох — затюхка се джуджето и отново посегна към мръсното петно върху пелерината на жената. Започна да търка като обезумяло, но пазителката не спираше да мърда и Фрет не успя да го почисти много добре. — Защо, лейди Чучулига? — попита то. — Вярвам, че ще ви бъде от полза, ако прочете някое и друго ръководство по добро поведение.

— Току-що пристигнах от Града на сребърната луна — възмутено отвърна Ястреборъката Чучулига и намигна към Габриел, другият войн в стаята — строен мъж със сурово и непреклонно лице. — Всеки може да се изцапа по тези прашни пътища.

— Да, преди цяла седмица! — възрази джуджето. — На пиршеството снощи носехте тази пелерина!

Изведнъж Фрет осъзна, че в суетенето си около облеклото на Чучулигата е изцапал собствения си копринен плащ и това бедствие отклони вниманието му от пазителката.

— Скъпи ми Фрет — продължи Дав, наплюнчи пръста си и разсеяно започна да търка петното. — Ти си най-големият особняк сред свитата ми.

Лицето на джуджето почервеня от срам и то удари с лъскавия си чехъл по пода.

— Слуга? — изпухтя той. — Не. По-скоро бих казал…

— Кажи го, де! — засмя се Дав.

— Аз съм най-… един от най-великите мъдреци в целия Север! Теорията ми, отнасяща се до благопристойния етикет по време на междурасовите банкети и угощения…

— Или липсата на всякакъв етикет — не се стърпя и го прекъсна Габриел.

Фрет се обърна и го изгледа сърдито.

— Или поне що се отнася до джуджетата — добави войнът и невинно сви рамене.

Джуджето видимо потрепери и започна нервно да потупва с крак по твърдия под.

— О, скъпи Фрет — промълви Чучулигата, после постави успокоителна ръка на рамото на джуджето и погали дългата му, идеално подрязана брада.

— Фред! — остро я поправи той и отблъсна ръката и — Фредегар!

Чучулигата и Габриел се спогледаха за един кратък многозначителен миг, после заедно извикаха името на джуджето и избухнаха в смях:

— Скалоразбивачът!

— Фредегар Писарят май е по-уместно! — добави Габриел. После погледна към сумтящото джудже, сети се, че отдавна трябва да си е тръгнал, събра вещите си набързо и изскочи от стаята, като се обърна само, за да намигне на Чучулигата за последен път.

— Исках само да помогна — джуджето бръкна в дълбоките си джобове, а главата му клюмна.

— Ти това и правиш — възкликна жената, за да го успокои.

— Имах предвид, че имаш среща с Шлем — Приятелят на джуджетата — продължи Фрет, след като възвърна гордостта си. — Човек трябва да се държи подобаващо, когато отива на среща с господаря на Сунда-бар.

— Наистина е така — съгласи се Чучулига. — Но мога да облека само това, скъпи ми Фрет, измачканите си и изпоцапани дрехи, с които пътувах. Страхувам се, че няма да изглеждам ослепително в очите на господаря на Сундабар. Той и сестра ми са станали големи приятели — сега беше неин ред да изглежда уязвима и въпреки че мечът и бе съсякъл много чудовища и ги бе превърнал в храна за хищните птици, силната жена умееше да се преструва много добре.

— Какво ли да направя? — с любопитство погледна тя към джуджето, после впери поглед в тавана. — Може би… — измъчваше го тя. — Само ако…

Лицето на Фрет се озари от идея.

— Не — дълбоко въздъхна Чучулига. — Не бих могла да те използвам по този начин.

Джуджето подскочи от радост и плесна с дебеличките си ръце.

— Разбира се, че можеш, повелителко Ястреборъка! Разбира се, че можеш!

Чучулига прехапа устни, за да не се засмее, когато развълнуваното джудже изскочи от стаята. Тя често се възползваше от услугите му, но въпреки това трябваше да признае, че много обичаше това дребно създание. Фрет бе прекарал дълги години в Града на сребърната луна, където властваше сестра и не беше допринесъл много за събирането на прочутата му библиотека. Той наистина беше забележителен мъдрец, прославен със задълбочените си познания и наблюдения върху обичаите на различните раси, независимо зли или безобидни, и беше истински експерт по въпросите, касаещи полухората. Също така беше и прекрасен композитор. Колко много пъти, припомняше си Чучулига с искрено умиление, беше яздила из планинските пътеки и си бе подсвирквала веселите мелодии, сътворени именно от него?