Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Има ли е този свят по-тежко бреме от вината? Често съм носил товара на това чувство по дългите и тежки пътища. Вината е като меч с две остриета. От една страна тя замества правосъдието и налага действена нравственост на онези, които се страхуват от него. Вината, когато е резултат от съвестта, различава добрите създания от злите.

Мрачните елфи убиват сънародниците си и не само тях, когато знаят, че ще извлекат полза от това, а после си тръгват, без да изпитат никакви угризения. Убийците мрачни елфи се страхуват от възмездието, но не биха пролели нито една сълза за жертвите си.

При хората, светлите елфи и другите добри раси, страданието, породено от угризенията на съвестта, обикновено е много по-силно и страшно от всяка силна външна заплаха. Някои дори биха казали, че наличието на съвест или изпитването на вина е главната разлика между расите в Царствата. Погледната в тази светлина, вината притежава позитивна сила, но това тежко чувство има и друга страна. Съвестта невинаги остава вярна на рационалното мислене и преценка. Вината си я налагаме сами, но понякога я изпитваме и без да сме виновни. Така се чувствах и аз през дългия ми път от Мензоберанзан до Долината на мразовития вятър. Изпитвах вина за Закнафейн, моят баща, който беше пожертван вместо мен, още от града на мрачните елфи. Отидох в Блингденстоун с вината за Белвар Дисенгалп — свиърфнебълът, осакатен от собствения ми брат — Дайнин. И така по дългите пътища събирах много и различни товари — Трак беше убит от чудовището, което ме преследваше, гнолите загинаха от собствената ми ръка, но най-болезнен за мен бе моментът, когато фермерите — това обикновено фермерско семейство — бяха избити от един баргест. В душата си знаех, че не съм виновен аз, че не съм могъл да сторя нищо, за да предотвратя случилото се, дори понякога — както с гнолите — знаех, че съм постъпил правилно. Но разумът и мислите невинаги бяха добро оръжие срещу бремето на вината.

С времето обаче, получих подкрепата на верните си приятели и с тяхна помощ започнах малко по малко да свалям товара от плещите си. И все пак, част от него винаги ще остане там. Приех я и използвах тежестта и, за да направлявам действията и постъпките си за в бъдеще.