Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Не, мрачни елфе — възрази мъдрият свиърфнебъл. — Няма да направим това.

— Но там край езерото той не е в безопасност. Чудовищата ще го надушат.

— В безопасност е, и още как! — тросна му се Белвар. — Кажи ми, кое чудовище би нападнало едно клюнесто изчадие? — Гномът разбираше искрената загриженост на приятеля си, но и знаеше каква опасност крие предложението му. — Не за пръв път виждам такива магии — сериозно продължи той. — Наричат се полиморфни. Промяната в тялото става мигновено, но тази в съзнанието отнема време.

— Какво искаш да кажеш? — в гласа на Дризт се усещаше паника.

— Трак е още печ — отвърна Белвар, — затворен в тялото на клюнесто изчадие, но се опасявам, че скоро е възможно да изгуби истинската си същност. Съзнанието му ще се превърне в ума на едно от онези чудовища. Сега Трак ни смята за свои приятели, но стане ли трансформацията — за него ще сме просто поредната вечеря.

Дризт започна да протестира, но Белвар го накара да млъкне с един доста отрезвяващ въпрос:

— Нима ще ти е приятно, когато се наложи да го убиеш, мрачни елфе?

Елфът погледна на другата страна.

— Животът му е преминал също като моя.

— Не толкова, колкото си мислиш — отвърна гномът.

— И аз съм се чувствал изгубен — припомни Дризт на приятеля си.

— Така си мислиш — възрази Белвар. — Ти никога не си губил истинската си същност, истинският Дризт До’Урден. Бил си такъв, какъвто животът те е принудил, за да оцелееш. Това е различно. Не само тялото на Трак, но и душата му скоро ще се превърне в клюнесто изчадие. Мислите му, инстинктите ще са същността на едно чудовище и, магга каммара, то няма да се смили над теб, когато те притисне до земята.

Дризт не можеше да се успокои, въпреки че не можеше и да отрече жестоката истина в думите на лукавия гном. С тежка стъпка мрачният До’Урден се отправи към спалнята си — лявата стаичка в пещерния комплекс, и се просна в хамака. Отдалеч се виждаше, че е съкрушен от мъка.

— Уви, приятелю Дризт До’Урден — тихичко промърмори Белвар. — Съжалявам и за обречения печ.

Възрастният свиърфнебъл също се прибра в стаята си и си легна. Чувстваше се ужасно от цялата ситуация, но въпреки болката, реши да не променя студеното си, но разумно поведение. Разбираше, че Дризт се чувства свързан с нещастното същество, отговорен и съпричастен към загубата на самоличността му, а това можеше да се окаже фатално.

По-късно същата нощ мрачният елф развълнувано разтърси възрастния свиърфнебъл, за да го събуди.

— Трябва да му помогнем — сурово прошепна той.

Белвар избърса очите си с ръка и се опита да разбере къде се намира. Сънят му бе неспокоен, изпълнен с кошмари, в които той крещеше „Биврип“ и после отиваше да изтръгне живота от тялото на новия им приятел.

— Трябва да му помогнем! — още по-настоятелно и грубо повтори Дризт. Изглеждаше толкова изтощен, че гномът веднага се досети, че приятелят му не е мигнал цяла нощ.

— Не съм магьосник — отвърна Белвар. — Нито пък ти…

— Ще го намерим тогава — изръмжа елфът. — Ще открием човека, който е проклел Трак и ще го принудим да развали магията! Само преди няколко дни го видяхме край потока, не може да е отишъл далече!

— Няма да ни е лесно да победим магьосник, способен на такава магия. Нима забрави огнената мълния? — Белвар погледна към стената, където на един гвоздей висеше обгорената му кожена куртка. — Опасявам се, че магьосникът е много по-силен от нас — промърмори гномът.

Дризт забеляза, че в думите на приятеля му липсва увереност и направо го попита:

— Нима си готов веднага да заклеймиш Трак? — широка усмивка се плъзна по лицето на елфа, когато видя, че изражението на възрастния свиърфнебъл омекна изведнъж. — Нима това е същият онзи Белвар Дисенгалп, който приюти у дома си един изгубен мрачен елф? Този многоуважаван надзирател, който до края вярваше в мен, когато всички ме смятаха за опасен и обречен?

— Върви да спиш, мрачни елфе — отвърна гномът и го побутна с митрилната си ръка.

— Добър съвет, приятелю — каза Дризт. — И ти се наспи добре. Дълъг път ни чака.

— Магга каммара! — изпуфтя необщителният свиърфнебъл, без да отстъпва от грубото си, сурово държане. После обърна гръб на Дризт и скоро захърка.

Мрачният елф забеляза, че този път похъркванията на лукавия гном идваха от дълбините на спокойния и мирен сън.

Трак не преставаше да удря и стърже с нокти по стената, не се отказваше нито за миг.

— Не, пак ли?! — ядосано прошепна Белвар. — Не и тук!