Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

— Носи кула ли? — попита възрастният свиърфнебъл и сбърчи нос.

Клюнестото изчадие кимна развълнувано, но нямаше време за повече обяснения. Беше открило следа от магьосника — ясен отпечатък от ботуш в мъха, спускащ се надолу по един от коридорите.

Преследването продължи и Белвар и Дризт трябваше да се задоволят с непълното обяснение на своя приятел. Мрачният елф поведе групичката като се стараеше да използва всичките си умения, които бе придобил в Академията и затвърдил по-късно през десетте години, прекарани в пустошта. Гномът, с вродените си познания за Подземния мрак и с вълшебната си, светеща брошка, определяше посоката им, а Трак, който в този момент се чувстваше сякаш е възвърнал напълно истинската си същност, молеше камъните да ги упътят. Тримата другари преминаха през още една разрушена пещера и през друга, в която се виждаха ясни следи от кулата, макар че високият таван си стоеше непокътнат.

След няколко дни спътниците се озоваха в просторна пещера в дъното, на която, край един ромолящ ручей, се издигаше домът на магьосника. Дризт и Белвар отново си размениха безпомощни погледи. Кулата беше трийсет фута висока и двайсет широка, а гладките й, метални стени проваляха всичките им; планове. Тримата приятели поотделно избраха най-безопасните пътища, за да се приближат към сградата и бяха още по-изумени, когато видяха, че стените на кулата бяха направени от чист елмаз — най-твърдият метал в целия свят.

Откриха една-единствена малка врата, чиито очертания едва се забелязваха на фона на перфектната изработка на кулата, и не трябваше да се опитват да я отворят, за да разберат, че входът е добре защитен от неканени посетители.

— М-м-м… Той е тук — изръмжа Трак и от отчаяние започна да драска с нокти по гладката повърхност на вратата.

— Значи ще му се наложи да излезе — заяви Дризт. — А когато го направи, ние ще сме тук и ще го чакаме.

Но Трак не беше доволен от този план. С разтърсващ рев, който проеча из всички тунели наоколо, разгневеното създание се засили и с всичка сила се блъсна във вратата на кулата, после отскочи назад и повторно се удари в нея. Вратата въобще не поддаде под тежестта на клюнестото изчадие; Белвар и Дризт скоро осъзнаха, че клетият им приятел ще трябва да се откаже от борбата.

Мрачният елф напразно се опитваше да го успокой, докато Белвар се приближи до стената и започна добре познатия им напев.

Най-накрая Трак се отпусна на земята и започна да хлипа от изтощение, болка и гняв. В този момент възрастният свиърфнебъл се хвърли напред, а от митрилните му ръце хвърчаха искри.

— Пазете се! — изкрещя той. — Изминах толкова много път — една врата не може да ме спре!

Гномът спря пред малката врата и с всичка сила я удари със своята ръка — чук. Ярка светлина заслепи всички; сини искри се пръснаха навсякъде. Мускулестият Белвар се трудеше безотказно, блъскаше и удряше по вратата, докато накрая съвсем се изтощи. Когато престана, той видя, че бе оставил само леки драскотини и бегли изгаряния по елмазената повърхност на входа.

От безсилие гномът удари ръцете си една в друга и целият се посипа с безвредни искри. С цялото си сърце Трак разбираше отчаяните действия на своя приятел, ала Дризт беше най-притеснен и ядосан от тримата. Бяха възпрепятствани от кулата на магьосника, но това не беше най-лошото. Злодеят, който се криеше в нея, със сигурност беше усетил присъствието им. Мрачният елф внимателно обиколи сградата и забеляза множеството процепи в нея, от който можеха да се изстрелят стрели. Той се спотаи под един от тях и дочу тих напев. Макар че не разбираше думите на магьосника, Дризт веднага се досети за намеренията на човека. Трябваше да предупреди приятелите си.

— Бягайте! — изкрещя елфът, в отчаянието си грабна най-близкия камък и го добута до отвора в стената.

Но късметът не бе изоставил Дризт заклинанието беше завършено в мига, в който скалата запуши процепа. Чу се силен рев, мълнията на магьосника разби камъка на парчета и запрати мрачния елф във въздуха, но не можа да излезе навън и избухна в куклата.

От вътрешността й долетя писък:

— Проклятие! Проклятие! Мразя когат’ стафа така!

Белвар и Трак се завтекоха да помогнат на поваления си приятел, но мрачният елф беше само зашеметен и успя да се изправи, преди да са дошли.

— О, вие ще плати скъпо затова, да-а ще плати! — дочуха се още крясъци от кулата.

— Да се омитаме оттук! — извика гномът. Този път клюнестото изчадие беше напълно съгласно с думите му, макар да търсеше възмездие. Но веднага щом Белвар погледна към Дризт, възрастният свиърфнебъл разбра, че елфът няма да се откаже толкова лесно. Трак също се вгледа в лилавите очи на новия си приятел и пламъците, които горяха в тях го накараха да отстъпи назад.