Анди Бригс - Съветът на злото

Сателитното изображение бе заместено от двуизмерна карта. Една светеща точка обозначаваше местонахождението им точно под екватора в Тихия океан. Аматьорското графично качество издаваше, че картата е изработена евтино. Джейк стисна устни.

— Ядрената сонда ни дава възможността да пронижем земята в сърцето — картината на екрана рязко се смени с разрез на земята и светещата точка бавно се понесе през различните й слоеве към ядрото. Базилиск продължи да обяснява: — През литосферата, астеносферата и мезосферата. Там тя ще избухне и ще доведе до световна катастрофа. — Тръпки пропълзяха по гръбнака на Джейк, но той бе прекалено развълнуван, за да възрази. — Лост! Ще можем да поискаме каквото си пожелаем!

— А ядрената сонда ще се справи ли?

— Да, с малко помощ.

— До какво ще доведе това?

— До промяна в наклона на земната ос. Тя на свой ред ще промени сезоните, ще се отрази на океанските течения и ще доведе до суша. Ще постигне ефекта на хиляда години глобално затопляне. На това му се казва лост.

— Или, по-скоро, лудост!

Базилиск се изкиска зловещо.

— Точно така. И затова ще свърши работа. Разбира се, световните лидери ще ни изпитат и ще ни принудят да пуснем машината. Дрън-дрън-дрън. Както обикновено в последния момент ще отстъпят и ще изпълнят исканията ни. Ще деактивираме машината, ще забогатеем и всички ще са доволни. — Базилиск плесна с ръце като телевизионен водещ.

— Какво чакаме тогава?

— Сама сондата не може да помести земята. Трябва да я заредим с експлозиви и да я пратим към ядрото.

Джейк се досети какво ще последва.

— Но нямаш експлозиви.

— Не, нито пък пари, с които да ги купя. Така че се налага да прибегнем до кокошкарски изпълнения в името на великия си план. Което пък е идеална възможност малко да се поупражняваш.

— Какво трябва да направя?

— Дребно изнудване. Ти ще имаш шанса да отвлечеш някого.

Стомахът на Джейк се сви и той почувства, че положението ще стане много напечено. За пръв път откакто бяха пристигнали в базата мислите му се върнаха при семейството му и към Блюстителите, които бяха по петите му.

— Трябва да си помисля.

— Няма време за мислене, Хънтър.

Джейк намери един свободен стол и се стовари в него. Започваше да прозира действителното положение.

— Какво ще стане със семейството ми, ако Блюстителите открият къде живея?

Базилиск замълча, сякаш търсеше точния аргумент, с който да убеди Джейк.

— Какво са направили родителите ти за теб?

Джейк понечи да отвърне. Доста рядко общуваха с него, но това му даваше свобода, което си беше предимство.

— Блюстителите все още не знаят къде живееш, иначе щяха да те заловят, преди да се появя аз. Засега не представляват опасност за теб. Но когато те открият, е добре да имаш нещо, с което да им се противопоставиш.

Джейк забеляза, че Базилиск подчертано говореше само за него и никога за „нас“. При все това трябваше да признае, че има право. Страната бе голяма, а и бе използвал силите си само веднъж, в училище. И то неволно.

Базилиск омекна.

— Разбирам, че убиването не е по вкуса ти. Поне не в момента. В това, което трябва да направиш, никой няма да пострада. Виж — на екрана се появи снимка от охранителна камера на мъж на средна възраст на влизане в някаква галерия. — Богат бизнесмен, който има няколко милиона в излишък. Трябва единствено да го доведеш тук. Жив. Как мислиш, ще се справиш ли?

Докато Джейк гледаше екрана, устата му бе пресъхнала, но все пак той кимна безмълвно.

— Чудесно. Да ти изберем способности. И запомни: ако се съпротивлява, го обезвреди, иначе ще се опита да те убие.

Джейк си пое дълбоко въздух. Дали кашата нямаше да стане още по-голяма?

Животът на Джейк като суперзлодей не се подреждаше според очакванията му. Базилиск му бе наредил да се обади на родителите си и да им каже, че ще прекара нощта при свой приятел. Задачата далеч не беше някоя загадъчна и зловеща мисия, но Базилиск настояваше, че е важно всичко да изглежда нормално и да му осигурят алиби. Джейк изпита облекчение, че му се удава възможност да се увери, че Блюстителите не са надушили семейството му. Свърза се с телефонния секретар и остави кратко съобщение. Всъщност бе доволен, че така си спести по-подробните обяснения.

Прекара целия ден в разглеждане на снимки на собственика на галерията, когото трябваше да отвлече: Карл Рамиус, украински бизнесмен, който търгуваше с антики и произведения на изкуството и притежаваше галерия в градче близо до родното място на Джейк.