Анди Бригс - Съветът на злото

Първоначалното смущение при идеята за отвличане се изпари, щом Базилиск уточни, че украинецът дължи състоянието си в голяма степен на контрабанда на наркотици и че галерията служи за пране на пари, за да изглежда, че ги е спечелил по законен начин. Богатството на Рамиус възлизаше на двайсет милиона и Базилиск бе преценил, че скромните два милиона за откуп ще са достатъчни.

По-късно Джейк си почина в малка колиба, не по-голяма от бараката в техния двор, но беше обзаведена с нови мебели. Толкова нови, че се наложи да разкъса найлоновата опаковка на леглото.

Въпреки че бе изтощен, не можа да заспи веднага. Замисли се за семейството си и за това, че никога не му бе минало през ума да прекарва повече време с тях. Отърси се от тези мисли и ги приписа на неочакван пристъп на носталгия. После вниманието му се насочи към Лорна, момичето от училище. Тя се бе държала мило, докато останалите ученици страняха от него и въпреки това, вместо да си поговори с нея, той бе успял единствено да измънка смутено няколко думи. С дълбока въздишка Джейк се замисли как винаги успява да оплеска нещата.

След като поспа, получи лаптоп, за да влезе във Villain.net и да си избере способности по свой вкус. Някои от фигурките бяха неразгадаеми — от главите им излизаха прави линии, или пък назъбени линии, а на други — вълнообразни. Имаше и комбинации от трите в съчетание с чертички и точки като от морзовата азбука. Базилиск му бе показал кой символ обозначава летенето, въпреки че на Джейк му изглеждаше, все едно фигурката е паднала по лице на земята. Джейк избра нея и още три, които изглеждаха доста страховити. Като избра четирите способности, зловещият сребрист пръст се проточи от екрана и го докосна по челото.

Погледна към часовника си и установи, че почти бе станало време да започне мисията. Трябваше да пристигне в града в събота следобед точно преди Рамиус да затвори галерията. Идеалният момент за удара. Джейк се върна в командния център и завари Базилиск да говори с друг чудак в пелерина.

Новодошлият бе висок и мускулест. Бе облечен в черно и сиво, на гърдите си имаше интересно лого, изобразяващо вихрушка, а на гърба — черна пелерина. Най-странна обаче бе главата на мъжа. Имаше формата на кофа, с наклонено чело и бледа, почти прозрачна кожа, под която се виждаха сините му вени. На върха й стоеше туфа мазна, черна коса. Наричаше се Доктор Темпест.

— Толкова се радвам, че успя да се измъкнеш навреме — каза Доктор Темпест. Той се стори нервен на Джейк — въртеше в ръце чифт белезници заглушители.

— Съветът няма концепция, Темпест. Но скоро ще престанат да ни пречат, уверявам те.

— Добре. Хм… И как ще стане?

Базилиск избарабани с пръсти по бюрото си. Звукът бе като от градушка.

— Ще разбереш заедно с целия свят. Скоро Съветът на злото ще остане в историята.

Джейк се намръщи. Базилиск беше споменавал Съвета и преди. Сега явно кроеше планове против него.

Темпест кимна раболепно и усещането, че той е нервен, отново обхвана Джейк.

— Доставката на оборудване чрез Съвета става все по-трудна от ден на ден. Хромозом мина през ада, за да издейства нови биотехнологии за своя легион, при положение че е член на Съвета. Бумащината е ужасна. А аз се нуждая от още летящи дискове. Операцията се оказа по-мащабна, отколкото… — шестото чувство на Темпест го накара да се обърне. Пред него стоеше Джейк. — Кой слухти наоколо?

Джейк бе заковал поглед в сините венички, които се виеха като червейчета по огромното чело на новодошлия.

— Какво ти има на главата?

Темпест се намръщи и несъзнателно прокара ръка през рехавата си косица.

— Като малък паднах в контейнер за химически сух лед. Така се сдобих с необикновени способности — той вдигна ръка и въздухът около нея рязко се охлади, а ръкавицата му се покри с лед. Темпест отпусна юмрук, ледът изчезна, а той се ухили със заострените си зъбки на Джейк, очевидно доволен от шанса си да се изфука.

Базилиск се облегна на стола си, събра пръсти и втренчи поглед в Темпест изпод качулката си.

— Все още не си ми платил за сателитната система на „Буреносеца“.

— Имах малък проблем с притока на пари благодарение на четирима сополанковци от онзи тъп .com сайт. Колкото по-бързо го закрият, толкова по-добре!

— Защо не вземеш някого за заложник? Винаги улеснява положението.

Темпест се замисли.

— Смяташ ли? Никога не е било в стила ми. Трябва да го храня, да го обличам, да проверявам заключени ли са вратите… Звучи ми като голямо главоболие.