Анди Бригс - Съветът на злото

Базилиск вдигна рамене.

— Според мен някой роднина би бил от голяма полза в твоя случай.

Джейк имаше чувството, че Базилиск гледа него, докато казва тези думи. Заради тъмната качулка обаче не можеше да бъде сигурен.

— Може и да си прав. — Лицето на Темпест просветна. — Ще отвлека майка им. Това ще сложи малките досадници на мястото им! — Темпест се изправи и театрално заметна пелерината си. — До скоро! — и напусна помещението, без да удостои Джейк с втори поглед.

— Кой беше този ненормалник?

— Представя се като Доктор Темпест. Не е от най-даровитите злодеи. Конструирал е някаква климатична машина. Все още ми дължи пари за сателита, който разпръсва лъчите й по света. Той е от по-драматичните образи на общността — обича да кряка и да се перчи. Доста странен тип.

— Винаги ли е толкова нервен?

Базилиск прозвуча замислено.

— Не. Ако не го познавах добре, щях да заподозра, че ме е предал на Съвета. Но стига приказки за него. Готов ли си?

Джейк се поколеба. Това бе първата му самостоятелна мисия като суперзлодей, истинско изпитание за куража му. Усети в себе си пулсациите на суперенергията и осъзна, че възможността е прекалено добра, за да я пропусне. Каквито и съмнения да имаше и каквато и да беше задачата му, Базилиск му предлагаше огромен шанс и трябваше да е истински глупак, за да го пропусне. Така или иначе се бе забъркал в играта. Имаше ли нещо за губене?

Джейк кимна решително.

— Добре — рече Базилиск вяло. — Време е да изкараме малко пари.

Скайкарът бе включен на автопилот за цялото пътуване, тъй като Джейк бе сам вътре. Летеше ниско, за да избегне засичането от различните уреди за контрол на въздушното движение на страните, над които прелиташе. Бученето на двигателите го унасяше в сън и той забеляза един основен недостатък в дизайна на машината — нямаше радио. Усамотението му позволи да анализира поредицата от случки, които го бяха довели дотук.

Villain.net бе краден, но откъде и от кого, както и начинът му на действие, оставаха загадка. Джейк предположи, че явно има някакъв метод за съхраняване на способности, които да могат да бъдат сваляни. Дали това означаваше, че цялата орда суперзлодеи споделяха способностите си през интернет, или способностите бяха изкуствено създадени?

Базилиск бе намекнал, че са въвлечени и по-висши сили и бе споменал Съвета на злото. Кои обаче са те? И защо Базилиск искаше да ги свали?

Следващото парче от пъзела бе причината, поради която Базилиск искаше да отвлече собственика на галерията. Той твърдеше, че целта му е да закупи експлозиви, но що за експлозив струва два милиона? А и дали правителствата по света щяха да се оставят да ги изнудват? В крайна сметка дали някой ще е чак толкова луд, че да промени наклона на земната ос?

Мислите прелитаха през ума му и скоро въображението му заработи — как ли би се чувствал самият той като владетел на света. Щеше да има всичко, което си поиска, а ако то не съществуваше, най-добрите учени на света щяха да са на негово разположение, за да му го направят. Щеше да живее където си поиска. Някой тропически плаж звучеше страхотно.

Щеше да покани Лорна на гости. Последната мисъл го учуди, но бе логична. Не я беше страх от него и явно й харесваше да си приказват. Идеалната компания.

Тихо пиукане от таблото събуди Джейк. Бе се унесъл в сънища за къща на златен плаж в Австралия, за собствен самолет със зала за боулинг вътре, който щеше да го откара където си поиска. Действителността пропъди мечтите му. По капака над главата му ръмеше лек дъждец, а под него се виеха сиви градски улици. Скайкарът щеше да се приземи на покрива на галерията.

Джейк излезе, изпълнен с тревога. В джоба си напипа малък флакон. Базилиск му бе обяснил, че украинецът ще загуби съзнание само от едно пръсване. После му хрумна, че нямаше никаква дегизировка. Лицето му бе открито, а рошавата му руса коса се набиваше на очи. Нямаше друг избор. Трябваше да го нападне от засада, за да избегне риска някой да го разпознае по-късно. Защо ли Базилиск не го бе предупредил за това?

Джейк пристъпи до ръба на площадката и погледна към тротоара десет етажа по-надолу. Кратката дрямка не го бе освежила и бе станал раздразнителен, но един вътрешен глас го успокои, че това е добре — нали именно ядът подхранваше способностите му. А може би самите способности го караха да се чувства така?

Улицата бе пуста; имаше само няколко паркирани автомобила. Джейк затвори очи, напомни си, че може да лети, и отстъпи от ръба на сградата.