Анди Бригс - Съветът на злото

Приземи се на тротоара и бързо се огледа, за да се увери, че не са го забелязали. Една купчина парцали отсреща се размърда и подобно на оптическа илюзия от тях се оформи бездомник с бутилка в ръка. Той изгледа Джейк със зяпнала уста. Джейк не му обърна внимание. Скитникът надали бе заплаха.

През два входа звънчето над вратата на галерията издрънча. Рамиус излезе и се огледа. Видя единствено някакъв младеж да се приближава към него, навел глава заради дъжда. Рамиус придърпа вратата на галерията и заключи трите ключалки. После се обърна към паркираното отпред порше и се блъсна в Джейк.

Рамиус мигновено застана нащрек. Пръстите му стиснаха малкия защитен спрей, който носеше в джоба си по всяко време — в случай, че някой се осмели да го нападне. Джейк светкавично извади своя спрей и го насочи към лицето на украинеца — точно в мига, когато той извади своя.

И двамата пръснаха в един и същи момент.

Рамиус за миг устоя на газа, който нахлу в лицето му, после се строполи на земята като чувал с картофи. Лютивата струя от спрея на украинеца се разпръсна, но все пак достатъчно вещество попадна в лицето на Джейк.

Очите му засмъдяха, като че някой бе капнал в тях киселина. Кожата на едната му буза пламна. Джейк сграбчи лицето си и падна на колене от болка. Гърчи се на земята близо минута. Зрението постепенно се връщаше в окото му, което сълзеше обилно. Чу викове и видя, как скитникът претичва през улицата с размахани ръце. Отначало Джейк реши, че е някакъв пиянски танц, но после осъзна, че всъщност маха на една полицейска кола.

— О, не! — изстена той през стиснати зъби. — Идиот!

Изправи се, но все още не можеше да отвори дясното си око. Полицейската кола бе спряла и двамата полицаи изскочиха, за да укротят скитника. Джейк не можеше да чуе разговора им, но скитникът посочи към върха на сградата, после към Джейк. Полицаите явно решиха, че пияницата има богато въображение, тъй като избухнаха в смях.

Докато не забелязаха Джейк и собственика на галерията, свит в краката му.

Полицаите се втурнаха към него и се развикаха:

— Хей! Стой на място!

Джейк изпадна в паника, наведе се и се опита да повдигне украинеца. Не беше лесно — мъжът тежеше поне два пъти колкото него. Мисълта, че е трябвало да си свали такава суперсила, прелетя през съзнанието му.

— Разбира се! Суперсилите ми! — рече Джейк, отстъпи, вдигна ръце към полицаите и се съсредоточи. За всеки случай отново бе свалил радиоактивната способност — с нея си служеше с увереност.

От ръцете му изригнаха зелени струи. Две тънки нишки повалиха полицаите на земята. Основният енергиен лъч удари колата им. Тя засия за миг, а после изригна във внушително огнено кълбо. Скитникът се хвърли в прикритието на близкия вход, а по стената около него се посипаха парчета метал, които изпочупиха няколко прозореца и задействаха алармите на колите по улицата.

Джейк се наведе и преметна ръката на украинеца през рамо. Надяваше се да успее да вдигне и двама им във въздуха. Напъна всеки мускул в краката си и се опита да отскочи нагоре от клекнало положение. Нямаше нужда да се притеснява — изстреля се към небето като ракета. Стисна здраво заложника, за да не го изпусне.

Със зяпнала уста полицаите проследиха как Джейк понесе тялото покрай десетте етажа и се скри зад стряхата. Двамата се спуснаха към радиостанцията, за да докладват за случилото се.

Джейк стъпи на покрива задъхан. С всеки изминал метър изкачването ставаше все по-трудно. Явно тази способност имаше ограничения в товароподемността. Джейк завлече собственика на галерията до скайкара. Когато се напрегна, за да го качи вътре, усети, че мускулите на ръцете, краката и гърба му вече са изтощени. Закопча колана на Рамиус и изведнъж се замисли. Украинецът бе пребледнял и като че не дишаше. Джейк потърси пулса на китката му. Не откри нищо и се прехвърли на врата. Отдъхна си, тъй като там напипа бавен, но силен пулс. Когато се приближи, долови учестеното му дишане. Упойващият газ явно бе много силен. Джейк си спомни, че Базилиск го бе предупредил да напръска жертвата поне от трийсет сантиметра. Неволно бе дал на украинеца стабилна доза.

Ритмично думкане привлече вниманието му. Огледа покрива с незасегнатото си око, но не забеляза нищо нередно.

Звукът ставаше все по-силен и накрая Джейк разбра кой е източникът. В небето съзря задаващия се полицейски хеликоптер. Затича се към стряхата и надникна надолу.

— Страхотно! Точно това ми трябваше — под него воят от полицейски сирени се усилваше. Видя сини отблясъци по няколко улици, като всички се носеха към него. След случката с изтребителите нямаше ни най-малко желание да се сражава с хеликоптера.