Анди Бригс - Съветът на злото

— Предупредих те да внимаваш!

— Пръстът ми се хлъзна! — тросна се Джейк. Страхът му бе предостатъчно и задейства способностите, които бе добило тялото му. — Гледай да държиш скайкара стабилен!

— Качи се на покрива и стреляй оттам!

— Полудя ли?

— Хънтър! Веднага!

Джейк се стегна и се обърна към вратата. Стараеше се да не гледа надолу. Коленете му омекнаха. Той се пресегна и излезе на предния капак.

Той се огледа с мъчително бавни движения. Трябваше да предпази и очите си от слънцето. Видя, че един от тайфуните се е обърнал към него. Тънкият му силует едва се забелязваше отпред. Чу бордовият компютър да отправя поредно предупреждение, че са прехванати.

— Хайде! — викна Джейк предизвикателно и вдигна ръце. Отгоре на капака, на стотици метри височина, се чувстваше малък и уязвим, но усети успокояващото пулсиране на суперсилите в тялото си. Изтребителят се приближаваше. С тази скорост щеше да е при него за секунди. Джейк вдигна ръце и стреля.

По тялото му премина ужасна болка и той видя, как ръцете и краката му се удължават с пращене, а лицето го заболя, сякаш някой го бе ударил.

Базилиск наблюдаваше действията на Джейк и забеляза, че тялото на момчето се променя. Изпусна тежка въздишка: Джейк бе свалил способността да променя тялото си. Бе се преобразил в чудато, безформено тяло вследствие на факта, че не знаеше в какво точно иска да се преобрази.

Тайфунът прехвърча над тях и разклати скайкара. Джейк се плъзна по гладката повърхност на возилото, като размаха ръце, и се озова опасно близо до ръба. Собствените му черти се възвърнаха болезнено.

Пилотът явно бе забелязал мутиращата фигура на вражеския обект и в изумлението си бе решил да не стреля. Вторият тайфун обаче нямаше подобни задръжки.

— Засечено изстрелване на ракета.

Джейк се опита да се изправи в мига, в който скайкарът отново се изстреля отвесно нагоре, за да избегне термичната ракета, която едва не ги закачи отдолу.

Рязкото ускорение залепи Джейк за капака. Той не можеше да помръдне. Ушите му изпукаха болезнено. Базилиск спря издигането на скайкара.

Но не и това на Джейк.

Инерцията го изхвърли от капака като палачинка. С вик на ужас той се издигна на няколко метра над скайкара, който му се стори като миниатюрна играчка под него. Стигна най-високата си точка, като махаше бясно с ръце и крака подобно на анимационен герой, и се стрелна обратно към скайкара.

Превозното средство изглеждаше прекалено малко, за да успее Джейк да го уцели. За секунда обаче то запълни зрителното му поле и той се стовари на покрива и го разклати. От удара се претърколи и единствено отворената врата го спря да не полети в бездната.

Джейк се надигна и разтърка ребрата си, които адски го боляха. Видя, че ракетата е подминала примамките, които бе пуснал Базилиск, и отново се носи към тях. Без да мисли, той вдигна ръце напред.

От ръцете му изскочи нещо. Изглеждаше като течно стъкло. То порази целта си и ракетата изведнъж застина във въздуха, сякаш Джейк бе натиснал бутона за пауза. После се понесе към земята като камък.

На Джейк не му остана време да се радва, тъй като само на два метра от него засвистяха куршуми. Той се извъртя и видя, че към тях се носи един тайфун. Отвори уста и извика.

Усети изтракването на зъбите си и от гърлото му се понесе нечовешки вой. Въздухът затрептя от звуковите вълни, които заструиха от устата му. Те разкъсаха част от тънката обшивка на тайфуна и пометоха едното му крило.

Джейк се наведе, а изтребителят профуча над него и, изгубил контрол, се завъртя. Понесе се към морето. Люкът на кабината се откачи и двамата пилоти катапултираха. Вцепенен, Джейк проследи как седалките на пилотите се изстреляха от поразения изтребител и парашутите им се отвориха.

— Джейк! — долетя приглушеният глас на Базилиск. — Не се мотай, а действай!

Джейк се смръщи. Стараеше се!

Завъртя се, а вторият тайфун се спусна и мина под тях с грохот на двигателите. След миг Джейк осъзна, че самолетът се оттегля към базата си. Джейк самоуверено се пъхна през отвора на вратата. Адреналинът в кръвта му го караше да забрави петте хиляди метра бездна под себе си. Затвори вратата.

— Какво стана?

— Ометоха се. Явно опасността да загубят още един самолет не им допада. Най-добре да се махаме, докато можем.

На Джейк му прилоша.

— Това, че ни гонят, значи ли, че знаят кой съм?

— Да се надяваме, че все още не.

Все още не? Тези думи не го успокоиха особено. Внезапно тревога за семейството му завладя Джейк. В безопасност ли бяха? Какво щеше да стане с тях, ако властите разкриеха самоличността му? Дали не трябваше да прекрати всичко това, преди да е станало твърде късно?