Анди Бригс - Съветът на злото

— Неидентифициран обект — изпращя гласът по радиостанцията на скайкара. — Навлезли сте в забранена територия. Отклонете се от настоящия си курс и ни последвайте.

Джейк забеляза втори заплашителен самолет встрани от тях. Помощник-пилотът им направи знак да се приземят.

— Можем ли да им се измъкнем?

Базилиск въведе нещо на клавиатурата. След секунди върху командния екран се появиха параметрите на самолетите, които ги бяха прехванали. Бяха изтребители „Тайфун“, по-известни като „Юрофайтър“ — едни от най-модерните самолети в небето.

— Можем, но скайкарът набира скорост постепенно. Въпреки че можем да ги изпреварим, не можем да го направим достатъчно бързо! Ще ни свалят.

Вторият тайфун бе направил лупинг и се приближи от другата страна на скайкара. Джейк огледа двата самолета и покритите им с оръжия корпуси.

— Ето какво те чака, когато не довършиш работата си, Хънтър. Ние обаче можем нещо, което те не могат. Дръж се!

Джейк очакваше внезапна демонстрация на въздушна акробатика, но вместо това Базилиск удари спирачките. Ефектът бе неописуем. Скайкарът се закова на място, а двата тайфуна се изстреляха напред като куршуми и трябваше да се раздалечат, за да завият обратно. Самолетите бяха маневрени, но не можеха да стоят на едно място във въздуха. Джейк съзря слабото място в плана на Базилиск.

— Така сме като мишена! Ще ни свалят, без да им мигне окото!

Нападащите пилоти сякаш прочетоха мислите на Джейк и той видя как изпод крилото на единия самолет проблесна светлина. Компютърът на Базилиск обяви тревога с влудяващия си равен глас.

— Засечено изстрелване на ракета.

Данните на командния екран посочиха, че към тях се носи ракета „Ейм-9 Сайдуайндър“. Подире й оставаше следа от бял дим.

— Ще ни уцели! — изкрещя Джейк очевидното.

Базилиск постави ръка над един бутон и се втренчи в приближаващата се ракета. В последния момент удари бутона с юмрук и скайкарът се изстреля отвесно нагоре. Джейк се залепи на седалката и му мина през ума, че е като на някакво зловещо скоростно влакче. От гравитацията кръвта му се събра в краката и главата му олекна. Когато спряха, той установи, че ракетата ги е подминала, но вече завиваше за втора атака.

Базилиск насочи скайкара напред и натисна нещо на компютърния екран пред себе си. Джейк изви врат и видя как от задната част на возилото им се изстрелват няколко ярко оцветени примамки. Те се понесоха към земята, надалеч от скайкара, и той с нарастващо вълнение проследи ракетата с термично насочване, която промени курса си, застигна най-горещата примамка и се взриви.

— Бам! Получи си го! — Джейк удари развълнувано по таблото.

— Бързо ще предприемат нова атака — изсумтя Базилиск, а двата тайфуна се стрелнаха пред тях. — Трябва да влезем в битка.

Джейк го изгледа в очакване.

— С какви оръжия разполагаме?

— Само с теб — отвърна Базилиск, пресегна се и отвори вратата на Джейк със съскане. В кабината нахлу студен въздух, а ушите на Джейк изпукаха от внезапната промяна в налягането.

— Полудя ли? — викна момчето при вида на океана, който проблясваше далеч под него през рехавите облаци. Внезапно му се зави свят и той се притисна плътно в седалката си. — Забрави!

— Спомняш ли си института? Знаеш, че не мога да се оправям в подобни ситуации. Трябва да се заемеш, иначе и двамата ще загинем. А и бездруго стигнахме дотук заради твоята немарливост.

Джейк се втренчи в този луд, а през главата му пробягваха хиляди причини защо не трябва да напуска скайкара. Накрая обаче си даде сметка, че Базилиск е прав. Единствената им надежда бе в него самия. Стисна зъби, откопча колана, сграбчи рамката на вратата и се надигна.

И усети, че Базилиск рязко го тръшва обратно на мястото му.

— По-добре свали някакви способности, преди да се хвърлиш във въздуха! — той завъртя монитора към него и Джейк видя символите на Villain.net. Колебливо избра няколко от тях.

— Не бързай — процеди Базилиск язвително.

Звук като от фойерверки насочи вниманието им към случващото се наоколо. Единият тайфун се носеше към тях; оръдието „Маузер БК-27“ сипеше куршуми. Джейк видя край тях да прелитат зелени трасиращи куршуми, след което самолетът прехвърча над тях. Въздушната струя разтърси силно скайкара и Джейк неволно натисна погрешен символ.

— Хайде, размажи ги! — насъска го Базилиск. — Обръщат за поредното нападение.

Джейк се вкопчи в рамката на вратата и се запъна.

— Май не свалих способността за летене!