Анди Бригс - Съветът на злото

— Навремето се казвах Скот Бейкър, от Канбера, Австралия. Служех в армията и един инцидент активира скритите ми способности — изрече Базилиск сякаш четеше отнякъде.

Явно за момента Джейк нямаше да научи повече подробности. Погледна през прозореца. Отново се бе мръкнало.

— Къде отиваме?

— Ти се прибираш вкъщи, както се уговорихме.

— Вкъщи? Защо? — Ама че късмет. Тъкмо бе открил нещо забавно и то бе на път да приключи. — Искам да остана с теб!

— Не се тревожи, ще се видим пак след няколко дена. Засега обаче не трябва да предизвикваме подозрение. Ако не се прибереш вкъщи прекалено дълго, родителите ти ще се обадят в полицията. Не трябва да поемаме подобен риск в началото на операцията.

— Та аз дори не знам каква е операцията! Не си ми казал!

— В момента е по-добре да не знаеш много — от съображения за сигурност. Повярвай, край технологичния институт, който току-що разрушихме, вече се е завъртял някой защитник на доброто, за да търси улики. Добре, че не оставихме свидетели, така няма за какво да се хванат.

Джейк се умълча и заби поглед в пода. Усети, че Базилиск се обърна към него и го погледна за миг. Дали бе разбрал какво е направил Джейк? Това изпитание ли беше?

— Сега какво ще правим? — попита Джейк с надеждата да сменят темата.

— Аз ще се прибера в базата, за да подготвя сондата. А ти може да си починеш. Когато задействаме плана, ще имаш предостатъчно работа.

Джейк въздъхна и реши да опита за последен път.

— Какъв е планът?

— Всичко с времето си, Хънтър. Скоро ще разбереш.

Наближаваше пет часа сутринта, когато Базилиск остави Джейк в стария завод, но все още бе тъмно. Скайкарът летеше толкова бързо, че зората в Индия все още не бе прекосила часовите пояси, за да го настигне. Колелото му бе покрито с тънък слой слана. Джейк си отдъхна, че не са го откраднали.

Погледът му се зарея в посипаното със звезди небе. Страхът, че е сам в завода, бе изместен от любопитството защо Базилиск бе избрал именно него. Явно, че го е наблюдавал, но от колко време? А и какви бяха тези приказки, че му било в кръвта?

Джейк не бе имал ясна цел никога през живота си, нито образец, на който да подражава. Това се промени. Искаше му се да е като Базилиск, да има свободата да прави каквото си пожелае, да има власт — власт над хората, за да престанат да го тормозят.

Джейк завъртя педалите към къщи в прекрасно настроение. Най-сетне знаеше какво иска да постигне в живота. Чакаше го обещаваща перспектива.

Нещо накара Джейк да се събуди. Пред замрежения му поглед постепенно изплуваха червените цифри на будилника. Сочеха, че е малко след пладне.

Джейк тръгна надолу по стълбите. Все още се чувстваше уморен, въпреки че бе заспал в мига, в който беше сложил глава на възглавницата. Сънищата му оживено бяха предали случилото се в Индия — ужасените лица на учените, които се молеха за живота си. В съня му той и Базилиск бяха яхнали ядрената сонда и се спускаха към земното ядро — сякаш на мотоциклет; носеха се в неизвестна посока. След това сондата се бе стопила от прекалената горещина.

Семейството му се бе събрало на масата в кухнята и обядваше. Джейк се тръшна на стола си, а родителите му измърмориха дежурното „добро утро“, или по-скоро „добър ден“. Сестра му се втренчи в него.

— Какво зяпаш? — изръмжа той.

— Не изглеждаш добре, Джейкъб.

— Ти също — сопна се той.

Майка му го измери с тревожен поглед.

— Наистина си малко блед, миличък — пипна го по челото. — Поне нямаш температура.

— Нищо ми няма — макар че действително се чувстваше отпаднал. Дали това не бе страничен ефект от забавленията миналата нощ?

— Гладен ли си? Приготвила съм яйца.

— Хубаво — каза Джейк и отново загледа сестра си.

— Ще се пръсна от смях, ако се разболееш точно през ваканцията — подразни го тя с тънка усмивка.

— Млъквай!

Баща му се намеси, без да вдига поглед от кръстословицата, която се мъчеше да реши:

— Джейк, не нареждай на сестра си да мълчи.

Бет го изгледа победоносно и мушна една лъжица супа в устата си.

— Според мен трябва да си останеш в стаята до следващия учебен ден. Може да е заразно. Не бих искала да прихвана нещо точно от теб.

Нервите на Джейк не издържаха, той скочи на крака и протегна ръка към сестра си с надеждата, че някой радиоактивен лъч ще я събори от стола.

Не се случи нищо.

Опита отново, но единственият ефект бе, че сестра му спря да се храни и повдигна вежди.

— Какви ги вършиш? Да не ти се схвана ръката?