Анди Бригс - Съветът на злото

Джейк се подразни от засуканите фрази на Базилиск, но сдържа подигравателната си забележка. Снизходителният тон на злодея вече му бе дошъл до гуша. Джейк усети с негодувание, че ръцете му започват да парят — радиоактивното сияние бе дошло. Претърколи се в коридора като героите от филмите и изстреля кълбо лазерни лъчи към робота.

Улучи безпогрешно. Таблото за съобщения до робота избухна в пламъци заедно с няколко от плоскостите на тавана. Блясъкът от експлозията се разнесе и Джейк се смая.

— О, не!

Роботът бе невредим. Джейк бе сам пред него, клекнал насред коридора като примамка. Той се хвърли към прикритието, а в плочките на пода се заби нов лазерен лъч, който изора бразда до мястото, на което бе застанал.

— Не действа!

— Разбира се, че не! Онова чудо е изградено да оцелее при ядрена война. С какво друго разполагаш?

— Имам щит и мога да летя.

В края на коридора се чуха стъпки. Този път Базилиск рискува и се подаде над рамото на Джейк. Роботът правеше големи, отсечени крачки към тях по коридора. С всяка стъпка напукваше плочките под себе си.

— Мисли! — изрева Базилиск с нотка на паника в гласа. — Нали си свали четири способности. Каква е четвъртата?

Джейк се опули глупаво и поклати глава. Каква ли беше? Летенето, силовото поле и радиоактивните залпове се активираха без усилие на волята от страна на Джейк. Защо не ставаше така и с четвъртата способност?

Машината идваше все по-близо с грохот и поредният й изстрел пръсна ръба на касата на вратата.

— Времето ни изтича, Хънтър. Не бях предвидил това в плана си. Напъни се!

Кратките му изречения напомниха на Джейк за учителя по математика Рутледж, който винаги се възползваше от шанса да го направи за смях пред съучениците му, като му даваше непосилни задачи. На света вече имаше достатъчно Рутледжовци и Джейк си помисли, че ще е добре да призове способностите си в някой учебен ден, за да му даде урок.

Видението как си отмъщава на учителя по математика бе завладяло Джейк и той не осъзна, че така бе задействал четвъртата си способност.

— Джейк! Погледни си ръцете! — каза Базилиск.

Джейк ги вдигна пред себе си. Бяха мокри — през всяка пора по кожата му се процеждаше течност. Една капка падна на ръката на Базилиск и със съскане се изпари върху каменната му кожа.

— Киселина — рече Джейк учудено.

Бързо дръпна ръце, за да не опари Базилиск отново и ги протегна далеч от тялото си. Пое си дълбоко въздух и отново изскочи в коридора.

Робовойникът бе преполовил коридора. Главата му се завъртя към Джейк. Момчето изпъна пръстите на високо вдигнатите си ръце и от дланите му изхвръкнаха две кълба киселина. Едното се разби в гърдите на машината и мигновено започна да разяжда бронята му с дим и съскане. Точно преди вторият изстрел на Джейк да покоси визьора на робота, той видя как вътре припламна светлина.

Киселината стопи материала веднага щом попадна отгоре му, а в същия момент робовойникът се прицели и изстреля лазерен лъч. Тъй като нямаше откъде да излезе, лъчът взриви главата на машината отвътре. Обезглавеното тяло залитна няколко крачки, но системите за управление бяха изгорели и накрая то се стовари като пияница, разбивайки десетина плочки на пода.

Джейк прие победата си със зяпнала уста, после погледна към ръцете си, които бяха възвърнали обичайния си вид.

— Върховно! — измрънка той приглушено.

Базилиск премина покрай него. Отново се движеше наперено. Групичката учени в края на коридора потрепери и всички вдигнаха ръце безпомощно. Погледите им прескачаха между Базилиск и сразения им пазител.

— Сега кажете — изръмжа Базилиск, а очите му засияха в зловещо синьо — къде е ядрената сонда.

Един от учените, който носеше очила, дръзко разбута останалите.

— Няма да я получите! Намира се в сейфа, но никой не би ви дал кода !

Базилиск стисна мъжа за врата и го вдигна над земята. Ученият взе да хърка и да го тупа по ръката. След като злодеят се увери, че всички гледат, очите му засияха ярко изпод качулката.

С припукване кожата на учения доби същата матова гладкост като тази на Базилиск, а мятащите му се крака застинаха. Мъжът се вкамени пред очите на всички. Джейк подскочи, когато със звука на пукащ се балон ученият се разпадна на прах в ръката на Базилиск. Сивият прах и ситните парченца камък се разнесоха над потресените наблюдатели.

Джейк се замисли над току-що видяното. Това обясняваше сивата пепел из целия комплекс; охранителите не бяха имали никакви шансове. През тялото му премина тръпка. Никога досега не се бе сблъсквал с подобна проява на насилие. Когато се успокои достатъчно, за да осъзнае случващото се, изпадна в пристъп на паника — мислите му се върнаха към Гадняра и страстта му за унищожение.