Анди Бригс - Съветът на злото

Войниците, накачени по джиповете, проявиха здрав разум и се втурнаха да бягат. Джейк почувства надигащия се в него гняв — нима дръзват да стрелят по него?

Спомни си указанията на Базилиск и овладя яда си. Протегна ръка и усети спускането на топлинен импулс по нея. След части от секундата от върха на пръстите му изригна зелена струя радиоактивна енергия и се заизвива наоколо, докато накрая не попадна сред бягащите войници. Те мигновено паднаха и Джейк загуби концентрация. Обзе го ужас. Не искаше да убива никого. Глухите стонове на падналите го увериха, че те все още са живи.

Пореден откос се вряза в земята покрай него и куршумите заскачаха по щита му. Джейк се извърна и видя, че останалите два джипа се носят към него през каменистата пустиня. Забеляза, че екипите на двете установки зад тях бяха приключили със зареждането и вероятно щяха да изстрелят ракетите всеки момент. Огледа се за Базилиск, но злодеят беше изчезнал.

Джейк бе сам в цялата тази каша.

Внезапен пристъп на здрав разум го накара да се замисли защо се е озовал в толкова напечено положение. Пропъди мислите си. Нямаше време да се разсейва.

Издигна се във въздуха и се понесе към ракетните установки. Изглеждаше и се чувстваше сякаш бе летял цял живот. Бе съсредоточил цялото си внимание върху едно — да унищожи установките, преди следващите ракети да полетят към него. Годините, прекарани пред видеоигрите, го бяха научили на основите на стратегията.

Профуча край джиповете като ракета. Един от екипите съобрази, че трябва да прекрати огъня. Другият обаче не го направи и куршумите се посипаха върху отсрещния джип и го направиха на решето. Гумите се пръснаха, а войниците се хвърлиха отзад, за да избегнат приятелския огън.

Екипите край установките нямаха време да реагират, когато момчето се устреми към тях. Зеленото радиоактивно сияние, изстреляно от протегнатите му пръсти, порази единия камион. Той се сгъна на две, а установката се стовари на земята със зловещо стържене на метал.

Командирът на втория камион панически натисна бутона за изстрелване и побягна. Ракетата се понесе необуздано в небето, а Джейк изстреля нов енергиен залп. Този път лъчът улучи задната част на камиона и той се наклони рязко и се преобърна настрани.

Джейк кацна на земята. Наложи се да пробяга няколко метра в прахта, за да не падне — точно както когато слизаше от някой ескалатор. Огледа постиженията си с широко отворени очи под проскърцването на горещия метал.

— Беше страхотно! Но къде изчезна качулатият идиот? — Джейк се обърна към сградата. Нямаше да се учуди, ако Базилиск изплуваше от прикритието си, след като той бе свършил мръсната работа.

Пред него се изпречи кървавочервеният връх на термичната ракета. Димната следа в небето показваше, че ракетата бе направила лупинг. Джейк ужасено вдигна ръце…

БУМ! Ракетата избухна точно пред него. Силовото му поле едва смогна да се активира и възпря огъня и шрапнелите на сантиметри от лицето му. Силата на взрива го отмести назад. Джейк почувства удар като от огромен юмрук. Ударът го вдигна от земята и го запрати към дърветата, които прикриваха установките.

Джейк осъзна, че е проявил непредпазливост — глупава грешка, която често виждаше другите да правят при сбиванията в училищния двор. Моментът, в който някой станеше непредпазлив — обикновено когато решеше, че печели, — бе идеален за ответен удар. Грешката в преценката едва не му бе коствала живота.

Болеше го, щом се раздвижи, но все пак се изправи. И видя насреща му да се задава последният брониран джип.

— По дяволите, бях го забравил — измърмори Джейк и се зачуди дали ще събере сили да се справи и с него. От експлозията главата му бе замаяна, сякаш току-що се събужда от дълбок сън.

— Стой на място! — развикаха се войниците и насочиха своите пушки М-16 към него. Друг войник обърна дулото на 16-милиметровото оръдие към Джейк и постави пръст на двойния спусък. — Изправи се! Бавно!

— Да стоя, или да се изправя? Малко си противоречите — рече Джейк отегчено.

Войниците се объркаха. Летящата фигура бе унищожила пет от тежките им отбранителни средства с енергийните си залпове. А сега се оказваше, че това беше момче с фланелка на „Айрънфист“.

— Казах да се изправиш, момче! — ревна един от войниците и Джейк реши, че той командва. — Ръцете на тила! И никакви номера!

Зрението и силите на Джейк се възвръщаха, а с тях и познатото недоволство. Нима бе нужно да позволява на войниците да му нареждат? Дори и с насочени насреща оръжия? Джейк бавно се изправи и сложи ръце на тила си.