Анди Бригс - Съветът на злото

— Какво си избра? — попита Базилиск развълнувано.

— Хм… Не знам. Натиснах някакви произволни икони.

— Моля? Трябва да обмисляш действията си! Ако действаш без мисъл, може да загубиш живота си.

Джейк хвърли кръвнишки поглед на качулатия силует и не за пръв път почувства силна неприязън към тайнствения Базилиск. Усети, как по ръцете му пропълзяват тръпки, които се насочиха към върховете на пръстите му. Внезапно Базилиск се протегна и натисна едно копче на таблото. Усещането в пръстите на Джейк изчезна.

— Какво направи?

— Активирах заглушителя на сили. Иначе можеше да взривиш скайкара и да се разбием. И тъй като не знаем дали си добил способността да летиш, реших, че рискът не си струва. А и машината няма застраховка.

— Заглушител на сили?

— Потиска суперсилите. — Базилиск бръкна отстрани на седалката си и извади чифт белезници с електронна ключалка. — По принцип, за да заглушиш и най-слабата суперсила, е необходим генератор с размерите на къща, но последното ми изобретение събира всичко в един мъничък чип. Използвах същата технология за тези белезници. Сложиш ли ги на някой супергерой, щрак, и способностите му изчезват. Продадох първата партида на един престъпник Темпест. Дано му свършат работа.

Джейк поклати глава. Това бе лудост. На всичкото отгоре Базилиск явно бе някакъв откачен изобретател, който продаваше творенията си на останалите суперзлодеи.

— Чакат ни няколко часа път — продължи Базилиск, — така че се настани удобно и се наслади на пътуването. Когато пристигнем, ще имаш предостатъчно възможности да си излееш яда!

— Не съм ядосан.

— Ще се ядосаш — промърмори Базилиск с едва доловимо задоволство.

Джейк реши да не задава повече въпроси — и без това надали щеше да получи отговор. Намести се удобно и се взря през стъклото. Вероятно бе най-добре да забрави факта, че не си бе взел паспорта.

Скайкарът потрепери и Джейк усети, как стомахът му се свива. Явно се бе унесъл. Отвори очи и съзря първите лъчи на изгряващото слънце, които надничаха над хоризонта. Усети, че се спускат. Хвърли поглед на часовника си и установи, че са минали над два часа.

Базилиск натисна едно копче на контролното табло. Светна надпис „Автопилот“. Вратите се отвориха едновременно и Базилиск се надигна на седалката си.

— Готов ли си?

Джейк разтърка очи и се разсъни.

— За какво?

С рязко движение Базилиск откопча колана му.

— Да полетиш !

Джейк отвори уста да отвърне, но преди да каже и дума, тежкият ботуш на Базилиск се заби в гърдите му. Момчето се опита да се хване за нещо, но бе изритан от седалката си и излетя от скайкара.

Усещането бе странно. Спускащият се скайкар се отдалечаваше от Джейк сякаш на забавен кадър, тъй като той падаше по-бързо. В ушите му засвири вятър и дрехите му заплющяха. Джейк успя да се завърти по корем и видя под себе си озарените от изгрева стъклени кули на голям комплекс насред камениста пустиня.

Те едва ли щяха да омекотят падането на Джейк.

Изведнъж в полезрението му се появи Базилиск, който имаше пълен контрол над движенията си. Той се стрелна от двете страни на Джейк с ловкостта на присмехулник.

— Джейк, забрави ли, че можеш да летиш?

— Откъде си сигурен? Не знаеш какви способности съм си избрал! — извика Джейк в отговор. — Може да съм се заредил със суперсила, която улеснява падането!

— Излъгах те. Знам какво означават някои от изображенията на уебсайта и програмирах системата така, че със сигурност да избереш и летенето сред другите си способности! Горчивият ми опит ме принуди да постъпя така! Загубих прекалено много помощници!

Сградите отдолу се уголемяваха с бясна скорост и бяха единственото, което Джейк виждаше. Той затвори очи и протегна ръце надолу, сякаш за да омекоти удара. Почти повярва, че ревът на вятъра в ушите му е стихнал.

Всъщност той наистина беше спрял.

Джейк отвори очи. Вече не се носеше към постройките, а бе увиснал във въздуха над тях. Базилиск беше край него. Летеше толкова умело, че вятърът дори не бе успял да свали качулката му. Изведнъж помежду им с грохот прелетя скайкарът, който следваше предварително зададения маршрут за кацане. Въздушната струя след него засмука Джейк и той потрепери леко на мястото си.

— Мога да летя! — възкликна той смаяно.

— Можеш много повече от това, Хънтър.

Джейк стрелна Базилиск с поглед. Не бе свикнал някой да го хвали.

— Силите ти се подхранват от страха и от гнева ти. Затова се проявиха, когато се ядоса на учителя. Надникни в себе си, улови тези чувства и ги използвай в свой интерес!