Анди Бригс - Съветът на злото

Протегна се и стисна ръката на Базилиск. Тя бе огромна. Кожата му бе като от гранит и когато стисна ръката му, Джейк се убеди, че е от камък. За миг вниманието му бе погълнато от този факт. После усети мощното му ръкостискане, което за малко да натроши кокалчетата на ръката му. Джейк не издаде и звук, само разтръска изтръпналата си длан, щом Базилиск я пусна и тръгна в тъмнината.

— Да вървим — рече той.

— Да вървим? Къде? Нашите няма да…

Базилиск се завъртя на пети. Очите му искряха в тъмносиньо.

— Вашите? Предлагам ти шанс да завладеем света заедно, а ти се притесняваш да не закъснееш за вечеря? Ако искаш да станеш владетел, ще трябва да слушаш мен, не тях!

Базилиск се обърна и продължи в мрака. Този тип явно бе луд, може би дори опасен. Ако не бе изпробвал силата лично, Джейк вероятно щеше да си тръгне. Да, но го бе направил и сега жадуваше за втора възможност. Последва го.

— Не ми каза къде отиваме, Баз.

— Ще попътуваме — отвърна Базилиск. В същия миг в дъното на завода се оформи някакво малко возило. Отначало Джейк реши, че е лъскава спортна кола, тъй като извивките му напомняха на порше. Когато се приближи обаче, установи, че машината е по-голяма и няма колела. Бе стъпила на три ски за приземяване. Отгоре си имаше редица тесни перки, с които напомняше на страховита акула. С приближаването на Базилиск две врати в корпуса се отвориха нагоре със съскане и разкриха меките седалки вътре. Базилиск се намести на пилотското място и направи жест на Джейк да седне до него.

— Еха! — възкликна Джейк и прокара длан по черния корпус от фибростъкло. — Какво е това?

— Моя собствена разработка — скайкар. Имаме среща и ще е добре да побързаме. Качвай се.

Базилиск долови колебанието на Джейк.

— Хънтър, нуждая се от помощта ти за тази мисия. С нея ще започнем обучението ти. После можеш да се прибереш вкъщи, докато не ми потрябваш отново.

Джейк си пое дълбоко въздух и кимна. Настани се на седалката. Вратите се затвориха автоматично, а на таблото светнаха няколко екранчета, наредени около централния команден екран. На предното стъкло се изписа информация за полета.

— Съветвам те да закопчаеш колана си — рече Базилиск, а скайкарът затрепери от усилващия се рев на двигателя.

Джейк погледна седалката си и потърси колана с пръсти. Намери единия ремък, но преди да открие другия, возилото се наклони напред и се понесе с шеметна скорост. Джейк се залепи за седалката от ускорението и усети, че остава без дъх.

— И не ми казвай Баз — изръмжа Базилиск.

Скайкарът се изравни и натискът върху тялото на Джейк отслабна внезапно — сякаш бе завивка и някой я дръпна. Той си пое дълбоко въздух и се подпря с две ръце на таблото отпред.

— Предупредих те да закопчаеш колана — изкоментира Базилиск.

— Следващия път го направи навреме — озъби му се Джейк и надникна през извитото стъкло. — Летим! — Оттук се виждаше далеч по-добре, отколкото през прозорчетата на самолетите. Под себе си виждаше градовете като купчинки бели и жълти светлинки, сякаш бяха отражение на звездите отгоре.

— Летим. Все още нищо не си видял — каза Базилиск и завъртя един от екраните към Джейк. На него бе банерът на Villain.net и група символи отдолу — доста повече от последния път. — Понеже си ми любимец, можеш да си избереш четири способности. Екранът е интерактивен.

Джейк се зае да проучи символите. Както и преди на всяка картинка имаше човешка фигурка в някаква поза. От някои фигурки излизаха линии — или от ръцете, или от главата. Джейк разпознаваше някои от символите от видеоигрите, които бе играл у дома — символът за радиоактивност, или онзи, за който бе почти убеден, че означава биологическа опасност. Потръпна при мисълта за него — дали щеше да се покрие с мехури, пълни с гной като някакъв гигантски цирей?

— Какви способности дават?

За пръв път Базилиск се замисли, преди да отговори.

— Хм. Така. Ами, има малък проблем с програмирането на сайта — той се обърна към Джейк, но дори и отблизо чертите на лицето му оставаха скрити в сянката на качулката. — Много от елементите в сайта са крадени и нямаме описание на значението на всички символи. Знаем само няколко. Ще трябва да си напънеш мозъка.

— Крадени? Откъде?

— Да сваляш суперсили през интернет не е като да сваляш любимите си песни, нали се сещаш. Стига въпроси. Просто си избери нещо.

Джейк погледна екрана отново. Без никаква идея какво означават символите той натисна произволно четири от иконите. Както миналия път повърхността на екрана се раздвижи като жива и към челото му се устреми тънко пипало. Усещането не бе приятно, но приключи за секунда.