Анди Бригс - Съветът на злото

Джейк се изпъчи, въпреки че му се щеше да се метне на колелото и да отпраши нанякъде.

— Казвай ми Базилиск! — гласът на силуета отекна драматично между сградите.

Джейк от години се подиграваше на всеки, който носеше глупаво име и не сдържа усмивката си.

— Базилиск? Що за име е това?

— Име, което заслужава уважение!

Базилиск пристъпи напред. Ботушите му изтропаха тежко по земята и той се възправи в цял ръст. Джейк онемя. Не бе осъзнал, че досега силуетът е бил приведен. Базилиск вероятно бе висок поне два метра; овалните му очи блестяха с неоновосиня светлина изпод качулката.

Джейк не успя да потисне ахването си от уплаха, отстъпи назад и вдигна гаечния ключ в ръка. Базилиск се разтърси от суховат смях.

— Прекрасно. Див и агресивен. Тези черти ще ти бъдат полезни.

— Ако направиш още една крачка, ще те цапна по главата! — предупреди Джейк.

От пръста на Базилиск изригна ярък лъч светлина, не по-дебел от конец. Щом докосна ключа, той се нажежи до червено и задимя в ръката на Джейк. Момчето го пусна с писък.

— Как го направи? — попита Джейк, докато смучеше изгорените си пръсти. — Случайно да си добил способностите си от някой уебсайт?

— Не. Така съм се родил. Но писмото беше от мен. Получи дар. Временно, просто за да го изпробваш. Наблюдавах те.

— Защо?

— Видях, че впрегна гнева и жаждата за отмъщение в силите си. Хареса ми как подпали класната стая — гласът на Базилиск прозвуча замислено. — Но спечели черна точка, задето измъкна онзи досаден учител в безопасност. Все пак се справи отлично — остави чувствата да определят действията ти. Контролираният гняв е най-могъщото оръжие.

Въпросите на Джейк заваляха един след друг.

— Веднага ми кажи какво точно си ми направил! Има ли странични ефекти? Радиоактивно отравяне? Ще ми се случи ли отново?

Базилиск го изгледа мълчаливо.

— Как ти се отрази? Мисълта, че контролираш подобна разрушителна мощ?

Джейк не очакваше подобен въпрос. Трябваше да признае, че когато осъзна, че той е запалил огъня, през тялото му бе преминала тръпка. Бе почувствал и ужас, но реши, че не трябва да показва слабост пред непознатия.

— Беше много приятно. — Джейк се зачуди дали е подбрал точните думи.

— Това е в кръвта ти. Властта над способностите ти е част от твоята същност. От това, в което си се превърнал. Способността да владееш, е заложена в теб. Малцина я притежават.

— Така ли? — рече Джейк скептично, въпреки че самочувствието му бе набъбнало.

— Уебсайтът Villain.net е портал, който канализира гнева и страха ти. Ако го използваме разумно, с теб ще станем непобедими. Няма да имаш само една сила. Представи си стотици способности на твое разположение.

Джейк бързо преценяваше наум възможностите — мисловна гимнастика, с която не бе свикнал. Базилиск не изглеждаше като мекушавите добротворци, които бе виждал по филмите. Напротив, изглеждаше като съвършения злодей. В ума на Джейк се надигнаха противоречиви мисли. Разбира се, на страната на добрите винаги бе скучно, но силуетът пред него вещаеше неприятности. А Джейк познаваше неприятностите добре.

— Значи мога да отворя уебсайта и да използвам силите, когато реша?

— Да, можеш да ги свалиш. Когато искаш. Но, разбира се, няма да ги получиш безплатно.

Джейк поклати глава. Знаеше си, че е прекалено хубаво, за да е истина.

— Пари ли искаш?

Базилиск отпусна ръце и ги протегна напред, сякаш да го спре.

— Не от теб. Надявам се на услугите ти. Ако искаш силите да станат твои, трябва да ми помогнеш. Да ме приемеш за наставник, за учител.

— Защо избра мен?

— Защото си уникален. Имаш неподозиран потенциал.

— И какво ще трябва да правя?

— Да ми помагаш, за да променим света, както никой не е правил досега. Нещо като неповторимо пътешествие с приключения. — Базилиск протегна ръка към ръката на Джейк. — Договорихме ли се?

Джейк се замисли. Това не звучеше добре. Плъзна очи по тъмните постройки наоколо. Стига да решеше, можеше да избяга. В училище се случваше да го изнудят да направи нещо, въпреки че знаеше, че не е редно, например когато Гадняра го накара да пусне вируса. Джейк смяташе подобни случки за проява на слаба воля, но пък приятелите му сякаш се отнасяха с повече уважение към него след това. А в сегашния случай и любопитството го спираше да си тръгне. Базилиск му предлагаше нещо съвсем ново — неограничени възможности и шанс да загърби скучното всекидневие. Базилиск изглеждаше зъл, но Джейк бе свикнал да се оправя с хора като него. Чувстваше уплаха, а знаеше, че страхът води до слабост. Децата, с които се заяждаше, бяха слаби, защото се страхуваха от него и така се превръщаха в идеалната мишена за мъченията му. Пое си дълбоко въздух. Да, бе уплашен, но не беше страхливец.