Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

Успокоен от тази простичка логика, както и от магията, благодарение на която никой удар не можеше да проникне през кожата му, Ла Вал се отправи към кабинета си.

Но преди да беше стигнал дотам, бравата щракна и отвътре се показа Артемис Ентрери.

Колената на магьосника омекнаха и той едва успя да се задържи на крака.

— Знаеше, че съм се върнал — спокойно рече Ентрери и се облегна на вратата. — Нима очакваше, че няма да посетя стария си приятел?

Ла Вал, който междувременно се бе съвзел, поклати глава и погледна назад:

— Вратата или прозореца?

— Вратата, разбира се — отвърна Ентрери. — Знам колко добре се охранява прозорецът.

— Не само той — сухо рече Ла Вал очевидно защитата му не се беше оказала достатъчна.

Палачът сви рамене:

— Все още използваш същата ключалка и същите клопки, с които пазеше и предишните си покои. Така и предположих, когато чух колко си се зарадвал да научиш, че са оцелели, след като джуджето разби вратата ти.

— Откъде взе… — започна магьосникът.

— Нали аз ти намерих ключалката? — напомни му Ентрери.

— Но сградата се пази от стражи, които не познаваш!

— И освен това си има издайници — тихо отговори палачът.

— Ама вратата! — все така недоумяваше магьосникът. — Има и други… капани.

По лицето на Ентрери се изписа отегчение и Ла Вал се отказа.

— Много добре тогава — каза той и като мина покрай убиеца, влезе в кабинета си и му даде знак да го последва. — Мога да наредя да ни донесат нещо за хапване, ако искаш.

Ентрери се настани насреща му и поклати глава.

— Не съм тук за угощения, а за информация. Знаят, че съм в Калимпорт.

— Доста от гилдиите наистина знаят — потвърди Ла Вал. — В това число и аз. Видях те в кристалната си топка, както, уверен съм, и магьосниците на мнозина други паши. Не може да се каже, че си се движил из сенките.

— А трябваше ли? Доколкото ми е известно, идвам без врагове и без намерение да си създавам такива.

Ла Вал се изсмя на абсурдното му изказване:

— Без врагове? Та ти си създаваш врагове, където и да отидеш. Това е неизбежен страничен ефект при професия като твоята.

Смехът му обаче бързо секна при вида на убиеца, който изобщо не изглеждаше развеселен — луд ли бе да си прави шега с навярно най-опасния човек в целия свят!

— Защо си ме търсил с кристалната топка? — попита Ентрери.

Ла Вал вдигна ръце и сви рамене:

— Това ми е работата.

— Значи си съобщил на господаря си за завръщането ми?

— Паша Куентин Боду беше с мен, когато образът ти се появи в глъбините на топката — призна магьосникът.

Ентрери кимна едва-едва и Ла Вал се размърда неспокойно:

— Разбира се, не предполагах, че ще видя теб — обясни. — Ако знаех, щях първо да те потърся, за да разбера намеренията и желанията ти.

— Завидна лоялност — иронията в сухата забележка на палача не убегна на магьосника.

— Никога не съм давал лъжливи обещания, нито съм се преструвал. Всички, които ме познават, знаят, че не бих сторил нищо, за да променя баланса на силите около мен и че служа на онзи, чиито мощ и влияние натежат най-много.

— Пресметлив, както винаги — рече Ентрери. — Само че не ми ли каза току-що, че си щял да ме потърсиш, ако си знаел? Дал си обещание, магьоснико, обещание за вярна служба. А няма ли да нарушиш обещанието си към Боду, като ме предупреждаваш? Може би не те познавам така добре, както си мислех. Може би не бива да разчитам на лоялността ти.

— За теб съм готов да направя изключение на драго сърце — заекна Ла Вал, опитвайки се да излезе от затруднението, в което сам се бе вкарал.

У него нямаше и капчица съмнение — реши ли, че не може да му има доверие, Ентрери щеше да се опита да го убие.

Също както нямаше и капчица съмнение, че ако решеше да го убие, с него бе свършено.

— Самото ти присъствие означава, че страната, която си взел, вече е наклонила везните в своя полза — обясни магьосникът. — Ето защо никога не бих застанал срещу теб доброволно.

Изпитателният поглед на палача отново накара Ла Вал да се размърда неспокойно на мястото си. Ентрери, който нито имаше време за такива игрички, нито възнамеряваше да нарани Ла Вал, бързо разсея напрежението:

— Кажи ми какво представлява гилдията сега. Разкажи ми за Боду, войската му и докъде се простира влиянието му.

— Куентин Боду е свестен човек — начаса отвърна магьосникът. — Никога не убива, освен ако няма друг избор и краде само от онези, които могат да си позволят загубата. Ала мнозина от подчинените му, а и доста от съперниците ни, смятат състрадателността му за слабост, а от това гилдията само страда. Влиянието ни вече не се простира толкова надалеч, колкото при Пук паша, нито пък по времето, когато ти пое властта от полуръста.