Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

— Но без гилдия?

— Без гилдия — съгласи се Дог Пери. — Или по-точно — свързани с повече от една гилдия. Оръжие в ръцете на онзи, който предложи най-много.

— Куентин Боду никога няма да приеме подобно нещо — заяви Чалси. — Ако изгуби двама от най-високопоставените си командири, силата му значително ще пострада.

— Напротив! Боду трябва да разбере, че ако по-могъщите от него паши ползват услугите на двамина от командирите му, това може само да укрепи собствената му позиция.

Чалси се замисли над оптимистичните планове на Пери, после поклати глава:

— Боду ще се почувства уязвим — възрази той. — Навярно дори ще започне да се страхува, че може да се обърнем срещу него, наети от някой негов съперник.

— Така да бъде — студено рече Пери. — Само че трябва доста да внимаваш колко тясно свързваш бъдещето си с такива като Боду. Под неговото ръководство западаме и рано или късно някоя по-могъща гилдия ще ни погълне. Онези, които са готови да оставят по-силния да победи, може и да си намерят нов дом. Онези, които от глупашка лоялност последват губещата страна, ще свършат в канавките, където просяците ще смъкнат и последния парцал от мъртвите им тела.

Чалси, комуто този разговор изобщо не се нравеше, извърна поглед. Едва довчера, когато бяха научили за завръщането на Артемис Ентрери, смяташе живота и кариерата си за добре уредени и сигурни. Принадлежеше към една сравнително влиятелна гилдия и уверено се издигаше в йерархията й. А ето че сега Дог Пери бе увеличил залога и се бе устремил още по-нагоре. И макар Чалси да разбираше колко съблазнителна е възможността, за която другарят му говореше, никак не бе сигурен дали рискът си струва. Ако успееха да надвият Ентрери, онова, което Пери бе предрекъл, несъмнено щеше да се сбъдне, ала самата мисъл да се изправи срещу прочутия убиец…

Когато Ентрери си бе тръгнал от Калимпорт, Чалси бе още момче, не беше свързан с никоя гилдия и не познаваше никого от онези, които бяха загинали от ръката на палача. Докато дойде време сам да навлезе в престъпните среди, други бяха заели освободеното място на пръв наемен убиец — Маркус Ножа от гилдията на Ронинг паша, независимата Клариса и нейните съдружнички, които държаха публичните домове, обслужващи благородниците от региона… Да, Враговете на Клариса като че ли просто се изпаряваха. Тук се нареждаше и Кадран Гордиън от гилдията на Басадони паша, както може би най-смъртоносният от всички, бойният магьосник Слей Таргон. Ала никой от тях не бе успял да се доближи по слава до Артемис Ентрери, въпреки че постиженията на палача бяха донякъде помрачени от падението на пашата, комуто той уж служеше, както и от мълвата, че така и не е могъл да се справи с най-големия си враг, който на всичкото отгоре бил мрачен елф.

А сега Дог Пери искаше с един удар на камата си да се нареди до тези прословути убийци… план, който съвсем не изглеждаше неизпълним.

С изключение, разбира се, на дребната подробност, че за осъществяването му трябваше наистина да убие Артемис Ентрери.

— Вече съм решил — проговори Пери, сякаш бе прочел мислите на Чалси. — Ще се изправя срещу него… със или без твоята помощ.

Недоизказаната заплаха в думите му не остана незабелязана от Чалси. Ако Пери искаше да има някакъв шанс срещу Ентрери, място за неутрални страни просто не съществуваше. Разкривайки намеренията си пред Чалси, той недвусмислено му заявяваше, че трябва да вземе страна — със или против него. Дог Пери или Артемис Ентрери. И като се имаше предвид, че Чалси изобщо не познаваше Ентрери и се боеше от него, независимо дали го имаше за враг или за съюзник, изборът се налагаше от само себе си.

Двамата се заловиха да съставят плана още начаса. Пери бе категоричен — до два дни Артемис Ентрери трябваше да е мъртъв.

— Не ни е враг — заяви Ла Вал на Куентин по-късно същата вечер, докато двамата вървяха по коридорите, отвеждащи до частната трапезария на пашата. — Завръщането му в Калимпорт не е продиктувано от желание да си възвърне гилдията.

— Откъде си сигурен? — настоя Боду, очевидно притеснен. — Нима някой изобщо е в състояние да прозре какво мисли той? Нали така оцелява — благодарение на своята непредсказуемост.

— Грешиш — отвърна Ла Вал. — Ентрери винаги е бил предсказуем, защото никога не се преструва. А и говорих с него.

При това признание Боду рязко се извърна и се втренчи в магьосника:

— К-к-кога? — заекна той. — Къде? Та ти не си излизал цял ден!