Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

След това Ла Вал му разказа всичко за гилдията и палачът с изненада научи колко много бе западнала силата й. Улици, които някога попадаха под властта на Пук, сега оставаха далеч зад значително стеснените граници.

Не че преуспяването или провалът на Боду представляваха особен интерес за Ентрери. Той бе тук заради собственото си оцеляване. Опитваше се да си изясни разположението на силите в Калимпорт, за да не си навлече неволно гнева на някоя от престъпните гилдии.

В това време Ла Вал му обясняваше за войниците на Боду, като горещо похвали заложбите на младия Чалси и не пропусна да го предупреди (с крайно сериозен тон, който изобщо не впечатли убиеца) за Дог Пери.

— Дръж го под око — настоя магьосникът, виждайки почти отегченото изражение на Ентрери. — Пери беше до мен, когато видяхме образа ти в кристалната топка, и никак не се зарадва, че си се върнал. Самото ти присъствие в Калимпорт е заплаха за него — услугите му са високо платени и доста търсени, и то не само от Куентин Боду.

След като и този път не получи никакъв отговор от палача, Ла Вал заряза всякакви заобикалки:

— Дог Пери иска да бъде следващият Артемис Ентрери.

Сега вече убиецът се изсмя, не защото се опасяваше, че Пери е способен да осъществи мечтата си, още по-малко пък защото се бе почувствал поласкан. Не, Артемис Ентрери бе развеселен от факта, че непознатият младок очевидно нямаше никаква идея към какво се стреми, иначе несъмнено би насочил усилията си към нещо друго.

— В неговите очи завръщането ти е много повече от дребно неудобство — предупреди Ла Вал. — По-скоро е заплаха… или дори златна възможност.

— Не го харесваш — отбеляза Ентрери.

— Не притежава никаква дисциплина и това го прави непредсказуем — обясни магьосникът. — Стрела на слепец. Ако знаех със сигурност, че е решил да ме убие, надали щях да се страхувам, онова, което вечно ни държи нащрек, са нелогичните му действия.

— Не се домогвам до позицията на Боду — обади се палачът след моментно мълчание. — Нито пък имам намерението сам да се нанижа на камата на Дог Пери. Така няма да си нелоялен към господаря си, когато ме държиш в течение на случващото се, магьоснико, а именно това ще очаквам от теб.

— Ако Дог Пери реши да предприеме нещо срещу теб, веднага ще научиш — обеща Ла Вал и убиецът му повярва.

Пери бе просто нахален хлапак, който се надяваше с един удар на камата да укрепи позицията си в Калимпорт и ако враждата с Пери донякъде би притеснила магьосника, то научеше ли, че Ентрери иска смъртта му, ужасът му нямаше да знае граници.

Палачът остана на мястото си още миг, мислейки си за парадокса на своята репутация. Заради годините, които бе посветил на мрачната си професия, доста хора искаха да го видят мъртъв, ала поради същата причина мнозина други, боейки се да му се противопоставят, биха застанали на негова страна.

Разбира се, ако по някакъв начин Дог Пери успееше да го убие, предаността на Ла Вал, сменила начаса своя обект, щеше да се насочи към новия цар на калимпортските улици.

В очите на Артемис Ентрери всичко това бе съвършено безсмислено.

— Нима не виждаш възможностите, които се разкриват пред нас? — Въпреки яда си, Дог Пери се стараеше да говори спокойно, макар че в действителност му идеше да удуши нервния млад мъж.

— Не си ли чувал историите? — отвърна Чалси Ангуейн. — Под острието му са падали от бойни магове до могъщи паши! Всеки, когото си е наумявал да погуби, неизменно е срещал смъртта си!

Дог Пери се изплю с отвращение:

— Това е било преди много години. Бил е по-млад и почитан от много гилдии, в това число и тази на Басадони паша. Имал е връзки, както и съюзници, които да му помагат в убийствата. Сега е сам и уязвим, а и не притежава бързината на младостта.

— По-добре да почакаме и да се опитаме да разберем защо се е върнал — възпротиви се Чалси.

— Колкото по-дълго изчакваме, толкова по-=голяма възможност му даваме да изгради наново някогашните си мрежи — без колебание рече Пери. — Тук — магьосник, там — някой паша, доносници из улиците. Не, забавим ли се, рискуваме действията ни да доведат до война между гилдиите. А предполагам и сам разбираш, че под ръководството на човек като Боду никога няма да оцелеем в една такава война.

— Но ти си главният убиец в гилдията!

Дог Пери се изсмя подигравателно:

— Аз се възползвам от възможностите, които ми се предоставят — поправи той събеседника си. — А възможността, която ми се удава сега, не мога да подмина. Ако успея… ако успеем да се справим с Артемис Ентрери, ще се сдобием с някогашната му позиция.