Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

Ла Вал се засмя и наклони глава, без да сваля поглед от лицето на пашата, който, без да иска, си бе признал, че го е следил. Колко ли трябва да беше уплашен, за да стигне дотам! Боду нямаше как да не разбира, че Ла Вал и Ентрери са стари познайници и ако палачът решеше да завземе властта, несъмнено щеше да потърси помощта на магьосника.

— Нямаш причина да не ми вярваш — спокойно рече Ла Вал. — Ако Ентрери бе решил, че иска да си върне гилдията, щях да те предупредя навреме, за да можеш да се предадеш и все пак да запазиш сравнително високо положение в йерархията.

В сивите очи на пашата припламна опасно пламъче:

— Да се предам?

— Ако аз стоях начело на гилдията и научех, че Артемис Ентрери й е хвърлил око, щях да сторя именно това. — Смехът, с който магьосникът придружи думите си, разсея внезапно появилото се напрежение. — Но ти няма защо да се страхуваш. Ентрери се върна, така е, но не ти е враг.

— Как може да сме сигурни? — поклати глава Боду и продължи към стаята си. — А ти повече няма да се срещаш с него! — допълни, когато Ла Вал се изравни с него.

— Сигурен ли си, че това е разумно? Не е ли по-добре, ако знаем какво си е наумил?

— Повече няма да се срещаш с него! — повтори пашата и като сграбчи Ла Вал за рамото, го обърна с лице към себе си. — Никакви срещи! Решението не е мое.

— Боя се, че изпускаш златна възможност — настоя магьосникът. — Ентрери е приятел, при това много ценен…

— Никакви срещи! — отсече Боду и се закова на място, за да подсили думите си. — Вярвай ми, нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие от това да го наема, за да се разправи с група плъхочовеци от градските клоаки, които напоследък ми създават проблеми. Чувал съм, че Ентрери храни особено силна неприязън към отвратителните изчадия, а и те не го обичат кой знае колко.

Ла Вал се засмя при спомена, който тези думи събудиха. Пук паша се бе обвързал доста здраво с един от лидерите на гнусните създания, крайно неприятен главорез на име Раситър. След падането на Пук, Раситър бе предложил на Ентрери съюзничество, което трябваше да е изгодно и за двамата. За беда на плъхочовека, разгневеният палач бе възприел нещата в малко по-различен план.

— Само че не можем да използваме услугите му — продължи Боду. — Нито пък можем… можеш да се срещаш с него повече. Тази заповед идва право от дома на Басадони паша, гилдията на Рейкърс и самия Ронинг паша.

За миг Ла Вал не знаеше какво да отговори, сварен неподготвен от смайващата новина. Куентин Боду току-що бе изредил имената на трите най-могъщи гилдии в Калимпорт.

Боду поспря пред вратата на трапезарията — знаеше, че вътре го очакват прислужниците му, а му се щеше да приключи разговора с магьосника насаме.

— Обявиха Ентрери за недосегаем — съобщи той на Ла Вал.

Това означаваше, че никой паша — под страх от междугилдийна война — нямаше право дори да разговаря с убиеца, камо ли пък да се възползва от услугите му.

Ла Вал кимна с разбиране, примесено с мълчаливо недоволство. Не бе особено изненадан, тъкмо напротив — напълно логично бе трите съперничещи си гилдии да действат заедно. Като изолираха Ентрери, те се застраховаха срещу възможността някой не толкова влиятелен паша да изпразни съкровищницата си и да му плати, за да се разправи с някого от тях. Тези, които разполагаха с най-много власт и предпочитаха да запазят статуквото непроменено, познаваха Ентрери достатъчно добре, за да са наясно, че е в състояние сериозно да разстрои равновесието в града им. Какво признание за репутацията на опасния палач! А Ла Вал, по-добре от всеки друг, знаеше, че е напълно заслужено.

— Разбирам — каза той на Куентин и се поклони покорно. — Може би, когато ситуацията се изясни, ще ни се открие по-добра възможност да се възползваме от приятелството ми с този така ценен човек.

Боду се усмихна, за първи път от няколко дни насам, успокоен от привидно искрените уверения на магьосника и докато отиваха на вечеря, усети как му поолеква.

Но не и на Ла Вал. Не можеше да повярва колко светкавично бяха реагирали останалите гилдии. Ако наистина бяха успели да изолират Ентрери толкова бързо, значи го следяха изкъсо… достатъчно изкъсо, за да узнаят, ако някой готви покушение срещу него. Както и да се разправят с гилдията, проявила глупостта да се опита да го убие.

Магьосникът хапна надве-натри, след което помоли да го извинят с обяснението, че пишел някакъв особено труден свитък и му се искало да го завърши тъкмо тази вечер.