Лине Кобербьол - Знакът на жрицата

Стигнах до върха на последния хълм едва следобед на втория ден и пред погледа ми се простря долината и ширналото се в нея село — една смесица от гранит, шисти, бели и червени греди. И двамата с Фалк бяхме изтощени. Аз седях донякъде обезкуражен върху гърба на нашия черен жребец и се взирах в селото, което се оказа много по-голямо, отколкото бях очаквал. Много по-голямо от Баур Кензи, например, и приличаше повече на селата от долината — с улици и площади, някои от които покрити само с калдъръм. По-голямата част от къщите бяха планински хижи, ниски и широки, с трева по покрива, но тук-таме някой местен или пришълец бе построил дома си, както го правеха в долината, на два етажа и с веранда. И докато къщата на Мауди Кензи бе съвсем обикновена, тази на Хелена Лаклан бе доста по-впечатляваща: от неканени гости я пазеха високи зидове от сив гранит и кули с тесни бойници.

Мислех си, че щеше да бъде, как да кажа, не точно лесно, но не кой знае колко сложна работа. Бях си въобразявал, че ще трябва само да вляза в селото и да хвърля ръкавицата си в лицето на Ивайн Лаклан. После щяхме да се бием и ако бях толкова добър, колкото Салан мислеше, сигурно щях да победя. Може би щяха да ме ранят, това не ме плашеше, стига да не бе толкова сериозно, че да не можех да ходя, да стоя изправен или да използвам ръцете и краката си, след като раната заздравееше. Беше ми минало през главата, че и аз рискувам да загубя живота си, но не се замислих особено върху това. Смятах, че си струваше риска. Във всеки случай хората щяха да разберат, че никой не може да рани мама и да се отърве безнаказано. Така си бях представял нещата. Изобщо не ми беше хрумнало, че бе съмнително дали изобщо щях да успея да открия Ивайн.

Фалк заслужаваше почивка в конюшня и хубав овес, но аз нямах никакви пари. Не можех и просто да го завържа за някое дърво и да го прибера по-късно, защото в планината имаше вълци, въпреки че те рядко слизаха близо до хорските къщи, а и защото някой можеше да го убие. Върху хълбока на Фалк беше жигосан знакът на клана Кензи и никой член на друг клан нямаше да му навреди, но Баур Лаклан се намираше близо до пътя, откъдето минаваха керваните, а не всички пътници бяха толкова честни, колкото планинските кланове. Коремът ми къркореше от глад и бях толкова уморен, че очите ме боляха. Май не беше много добра идея да се отправя към първия си сериозен бой с меч в това състояние.

Фалк въздъхна дълбоко и разтърси толкова силно глава, че пяната по устата му се разлетя. Трябваше да реша. Защо всичко изведнъж се оказа толкоз трудно? В приказките героят просто се качваше на коня, отрязваше главата на дракона и край. Не пишеше нищо за това как той намира фураж за коня си.

Фалк се умори да чака. Без да съм му дал сигнал, той решително се устреми в тръс надолу по хълма в посока към града. Изведнъж ми хрумна, че конят се ориентираше по-добре от мен. Все пак бе идвал тук и преди. Може би не беше кой знае колко лоша идея да го оставя да ме води.

Фалк мина покрай първите къщи. Няколко кокошки се разбягаха настрани, кудкудякайки. От един малък двор между две хижи долетя яростен лай на куче — дребен сиво-черен рошав пес промуши глава между две летви на оградата и се опита да захапе крака на Фалк. На него обаче му бе все едно. Той сви в една по-тясна уличка, мина през една порта и зарови муцуна в пълно с вода корито, което се намираше точно по средата на покрития с калдъръм площад. Бяхме заобиколени от четири двуетажни къщи от червен кирпич. Над вратата на една от тях висеше желязна табела с нарисуван на нея бял елен на син фон и надпис „Бялата кошута“. Фалк беше намерил кръчма, но какво можех да направя, като нямах пари? Появи се един дребен плешив мъж с големи рошави черни вежди, но той не излезе от кръчмата, а от конюшнята до нея. По гърба на протрития му вълнен пуловер имаше сламки. Явно го бях изтръгнал от обедната му дрямка.

— Мога ли да ви помогна е нещо? — започна той с угоднически глас.

Но когато видя, че отвън стои само едно момче със своя уморен и омърлян с кал кон, веднага запя друга песен.

— Какво искаш? — попита той.

— Аз, ъ-ъ-ъ, има ли някаква работа, която бих могъл да свърша? Колкото да припечеля за фураж за коня и за една нощувка в конюшнята.

Той задържа известно време погледа си върху мен. После погледна Фалк. След това отново извърна очи към мен.

— Какво търсиш върху един от конете на Мауди Кензи? — попита ме мъжът.

Усетих как бузите ми почервеняват, сякаш наистина бях крадец на кон, за какъвто ме вземаше.