Роджър Зелазни
Знакът на еднорога
Пренебрегнах въпросите в очите на коняря, докато свалях зловещия вързоп и предавах коня на неговите грижи. Плащът ми не успя действително да прикрие естеството на неговото съдържание, когато го метнах през рамо и се запътих през задния вход към двореца. Адът скоро щеше да се яви за заплатата си.
Заобиколих тренировъчния полигон и тръгнах по пътеката, която водеше към южния край на дворцовите градини. По този маршрут имаше по-малко очи. Пак щяха да ме забележат, но щеше да е доста по-безопасно, отколкото да мина през предния вход, където винаги има навалица. Проклятие!
И отново, проклятие! Смятах, че съм достатъчно затрупан с проблеми. Но изглежда наистина проблеми при проблеми отиват. Някаква духовна форма на сложна лихва, предполагам.
Край фонтана в далечния край на градината се мотаеха няколко души. Освен това, двама стражи вървяха между храстите близо до пътеката. Те ме видяха да приближавам, обмениха набързо няколко реплики и се извърнаха. Разумна постъпка.
Аз, завърнал се преди по-малко от седмица. Повечето проблеми, все още неразрешени. Дворът на Амбър, пълен с подозрения и смут. Това сега: една смърт, която допълнително ще изложи на опасност краткото, нещастно предцаруване на Коруин I: аз.
Настъпи моментът да свърша нещо, което трябваше да направя веднага. Но имаше толкова много работа, още от самото начало. Не се бях размотавал, според мен. Степенувал бях задачите по важност и ги карах поред. Сега, обаче…
Прекосих градината, излязох от сенките и се озовах сред косата слънчева светлина. Заизкачвах се по широката вита стълба. Един страж застана мирно, когато влязох в двореца. Упътих се към задното стълбище, после тръгнах нагоре към втория етаж. Оттам към третия.
Отдясно, брат ми Рандъм излезе от своя апартамент и ме пресрещна в коридора.
— Коруин! — възкликна той, като изучаваше лицето ми. — Какво е станало? Видях те от балкона и…
— Вътре — спрях го аз и посочих с очи. — Ще трябва да проведем тайно обсъждане. Веднага.
Рандъм се поколеба, загледан в товара ми.
— Хайде да го направим две стаи по-нататък — предложи. — Става ли? Вайъли е тук.
— Добре.
Той мина пред мен, отвори вратата. Влязох в малка всекидневна, огледах се за подходящо място и стоварих трупа.
Рандъм гледаше към вързопа.
— Какво се очаква от мен? — попита той.
— Разопаковай лакомствата и хвърли един поглед.
Брат ми коленичи и разгърна плаща. После го уви отново.
— Мъртъв е, няма спор — отбеляза той. — Какъв е проблемът?
— Не погледна достатъчно внимателно — рекох. — Повдигни някой клепач. Отвори устата и огледай зъбите. Опипай шиповете точно преди китките. Преброй ставите на пръстите. След това ти ми кажи какъв е проблемът.
Рандъм започна да прави изброените неща. Веднага, щом погледна ръцете, престана и кимна.
— Хубаво. Спомням си.
— Спомни си на глас.
— Едно време в дома на Флора…
— Там беше мястото, където аз ги видях за първи път. Те, обаче, преследваха теб. Така и изобщо не разбрах защо.
— Прав си — съгласи се той. — Някак не се появи възможност да ти разкажа за тях. Не останахме заедно достатъчно дълго. Странно… откъде се взе този?
Поколебах се, разкъсван от желанията да го накарам той да ми разкаже историята си и аз да му предам моята. Моята победи, защото си беше моя и бе съвсем скорошна.
Въздъхнах и потънах в един фотьойл.
— Току-що загубихме още един брат. Кейн е мъртъв. Стигнах там прекалено късно. Това нещо — това същество — го е убило. Исках да го заловя живо, по очевидни причини. Но то се биеше много ожесточено. Нямах голям избор.
Рандъм тихичко подсвирна и се отпусна във фотьойла срещу мен.
— Разбирам — пророни съвсем тихо той.
Вгледах се в лицето му. Дали това в ъгълчетата на устата не беше една съвсем мъничка усмивка, готова да се появи в отговор на моята? Напълно възможно.
— Не — възразих спокойно аз. — Ако случаят беше друг, щях да се погрижа да има много по-малко съмнения в моята невинност. Казвам ти какво се случи в действителност.
— Добре — кимна той. — Къде е Кейн?
— В плитък гроб, близо до Горичката на еднорога.
— Това направо навява подозрения. Или поне така ще изглежда. За останалите.
Кимнах.
— Знам. Но трябваше да скрия тялото за известно време. Не можех просто да го донеса тук и да започна да отговарям на въпросите. При положение, че ме очакват важни факти, някъде в твоята глава.
Читать дальше