Мелиса Круз - Синя кръв

- Ние сме в хотела - отвърна Мими. - Да. Извинявай, но... Хей, ти. Да, ти - обърна се остро към коафьора с козя брадичка, който държеше сешоара. - Едва не ми изгори ухото. - А после добави в слушалката - Извинявай, Блис, трябва да затварям.

Мими хлопна телефона и движението около нея замря.

- Готови ли сме? - попита тя.

- Погледни - каза стилистът и й подаде огледало.

- Снимки! - нареди Мими.

Една от асистентките веднага я щракна. Мими се погледна в огледалото, после взе снимката и разгледа критично образа си, търсейки някакъв проблем.

Косата й блестеше като полирана и обграждаше лицето й като златна корона. Кожата й светеше, зелените й очи изпъкваха на фона на опушения грим, устните й изглеждаха като разцъфнала роза.

- Да, мисля, че това е всичко - каза тя и освободи антуража си с едно махване на ръка, без дори следа от признателност.

Мими смяташе, че за тях е огромна привилегия да работят за нея, а не обратното.

Малко след това прислужницата й влезе в стаята с огромна картонена кутия в ръце, с размера на детски ковчег. Пратката идваше в последния момент и щом я видя, Мими плесна радостно с ръце.

- Пристигна! - каза прислужницата щастливо.

Тя беше основна жертва на избухванията на Мими, понеже балът започваше само след няколко часа, а роклята още не бе пристигнала.

- Виждам. Не съм идиот - сопна се Мими.

Завтече се към кутията, остави я на леглото и набързо разкъса опаковката като трескав дервиш.

Веднага след като излезе от ателието на „Диор“, Мими се оплака на майка си от липсата на качествени бални рокли и Тринити й уговори среща лично с главния дизайнер в офиса на „Баленсиага“.

По време на петчасовите обсъждания Мими отхвърли безброй модели, карайки дизайнера да скъса десетки скици.

- Какво точно ти трябва? - попита я той с раздразнение. - По-капризна си от булка.

Мими си пое рязко дъх.

- Точно така.

Затвори очи и видя себе си и Джак при първото им обвързване. Роклята, която носеше тогава, беше съвсем семпла, бяла, просто тога. Двамата вървяха босоноги по улиците на Венеция, хванати за ръце, на път за церемонията.

- Бяла. Роклята трябва да е бяла. Бяла като сняг. Прозрачна като сълза.

И ето че вече беше тук, опакована в пластове хартия. Роклята на нейните мечти.

Беше от най-финия бял копринен сатен и когато я докосна, усети материята като шепот между пръстите си -толкова бе деликатна. На закачалката изглеждаше като обикновено парче бял плат. Около кръста висеше колан от ковано сребро и имаше огромна цепка до хълбока - единствения досег със съвременната мода, който Мими беше позволила.

Тя остави халата да се свлече на земята. Застана в средата на стаята чисто гола. Прислужницата вдигна роклята и Мими я остави да се плъзне тялото й. Леката, фина като паяжина материя трептеше като мъгла, докато лягаше на тънката й снага.

- Върви си - каза тя рязко на прислужницата.

Ужасеното момиче едва не се препъна в халата на пода, бързайки да излезе.

Мими върза на кръста си сребърния колан и огледа критично златистия тен на кожата си, подаваща се през цепката на роклята. Щом застанеше пред светлината, тъмният й силуетът щеше да се очертае. Всяка извивка на тялото й, от шията до гръдта, от талията и ханша до безкрайните й крака, щеше бъде едновременно покрита и изложена на показ, облечена и разсъблечена.

Нямаше нужда от бельо.

Беше фантастична.

- О!

Тя се усмихна - не се наложи да чака дълго.

Обърна се и застана с лице срещу брат си.

Джак стоеше на прага с ръка на дръжката. Чарлс го беше пратил да повика сестра си. Фината му платинено руса коса беше сресана назад, а на лицето му беше изписана нежност.

Изглеждаш... - каза й той мислено.

Знам...

Бяха се върнали към стария си навик да разговарят без думи и Джак допускаше сестра си до всяка своя мисъл и всеки спомен. Тя можеше да види всичко през очите му и разбра, че той си спомни за онази първа нощ - безоблачното небе на Венеция, леките им забързани стъпки по моста. Видя себе си през неговия поглед - с цяла вечност по-млада. Колко бяха млади тогава, в зората на света, преди войните, преди мрака.

Как намери... същата ли е?

Не. За жалост онази рокля потъна в Тибър. Коприната не трае хиляда години , скъпи. Тази е нова. За новото обвързване.

- Още е рано - изстреля Джак.

Общото им видение изчезна и Мими се подразни, че я откъснаха от приятния спомен.

- Да, още е рано - съгласи се тя.

Нямаха право да се обвързват преди двайсет и първия си рожден ден. Според вампирските закони обвързването, свещеният брак между вампири беше безсмъртна клетва, но церемонията не можеше да бъде изпълнена, преди да са навършили пълнолетие. Двамата трябваше да подновяват съюза си при всеки цикъл, макар че за пръв път се прераждаха като близнаци в едно и също семейство. Досадните човешки закони бяха така объркващи. Това обаче нямаше значение, защото те бяха близнаци вампири, което беше съвсем различно. Значеше, че душите им са се съединили в Рая, където се бяха врекли един на друг.