Мелиса Круз - Маскарад

Като стана дума за Скайлър, къде ли се бе дянала тази малка нещастница? Не че това притесняваше Мими, но Скайлър дори не си беше направила труда да дойде на днешната среща на Комитета. Някой беше споменал, че е отишла във Венеция с онова нейно другарче. Защо пък точно във Венеция, зачуди се Мими със сбърчен нос. Ако човек ще хуква за Италия, не беше ли далеч по-добре да иде на шопинг в Рим или Милано? Във Венеция бе толкова влажно и миризливо. И как въобще училището им е разрешило да заминат?

В „Дюшен“ не гледаха благосклонно на това да си спретнеш ваканция по никое време. Дори близнаците Форс бяха смъмрени, когато отидоха на ски в края на февруари. Въпреки това семейството на Мими смяташе, че изкуственият сняг през март в Аспен далеч не може да се сравнява с обилния сняг през февруари.

Мими хвърли една копринена роза през масата към брат си Джак, който беше погълнат от разговор на тема сигурност. Пред него бяха нахвърляни плановете за евакуация на залата.

Розата падна в скута му и той вдигна сепнато поглед.

Мими се усмихна самодоволно.

Джак леко се изчерви, но й отвърна с една от ослепителните си усмивки. Слънцето, проникващо през стъклописите на прозореца, обграждаше красивото му лице със златист блясък. Мими си каза, че никога няма да й омръзне да го гледа. Носеше й почти толкова удоволствие, колкото да гледа собственото си отражение. Беше доволна, че след като истината за Скайлър излезе наяве (Нечистокръвна! Родена от извращение!), нещата се върнаха към нормалното си положение. Или поне към онова, което минаваше за нормално между близнаците Форс.

Хей , красавецо , каза му мислено Мими.

Какво има?, отвърна той негласно.

Просто си мислех за теб.

Той се усмихна и хвърли обратно розата, която се приземи в скута на Мими. Тя я сложи зад ухото си и запърха многозначително с мигли.

Погледна отново поканите. Понеже балът касаеше цялата общност, водеща роля в тържеството щяха да играят Старейшините и другите старши членове. Мими стисна устни. Естествено, щеше да е много забавно, това щеше да е най-бляскавото парти, организирано някога. Изведнъж обаче й хрумна една идея.

Защо да не си направят афтърпарти? Само за тийнейджърите. Така щяха да купонясват някъде, без да се тревожат какво ще си помислят родителите им или Старейшините.

Нещо щуро и диво... Само за каймака на техния кръг. Представи си как жалките й глупави съученици в „Дюшен“ молят за покана и на устните й се появи хладна блестяща усмивка. Но напразно. Покани нямаше да има, само есемеси, изпратени на необходимите хора в нощта на Бала, указващи мястото на алтернативния вампирски купон.

Мими хвърли поглед към Джак, който държеше някакъв лист пред лицето си, закриващ красивото му лице. Изведнъж я връхлетя спомен от предишен живот - двамата се покланяха в двореца „Версай“, а лицата им бяха скрити зад маски, богато украсени с мъниста и пера.

Разбира се!

Бал с маски.

На афтърпартито всички щяха задължително да носят разкошни маски.

Така никой няма да е напълно сигурен кой точно е бил поканен и кой не; щеше да се създаде изтънчено напрежение.

Идеята много й допадна. Мими не пропускаше случай да изключи някои хора от предстоящото забавление.

Не за пръв път го сънуваше. Беше мокро и студено и не можеше да си поеме дъх. И предишните й сънища бяха такива, но за разлика от тях този беше адски реалистичен. Тя трепереше от студ и щом се взря в непрогледния мрак, почувства нечие присъствие сред сенките. Някаква ръка я сграбчи, вдигна я високо към светлината и тя изплува над повърхността.

Пляс!

Кашляйки, Блис си пое накъсано дъх и се огледа тревожно. Не беше сън, беше истина. Намираше се насред някакво езеро.

- Не мърдай, прекалено си слаба. Ще те занеса до брега. Тихият глас в ухото й беше нежен и успокояващ. Тя се опита да се извърти, за да види чий е, но гласът я спря:

- Fíe се обръщай, не мърдай. Само гледай към брега.

Тя кимна. От косата в очите й се стичаха струйки вода. Продължаваше да кашля и ужасно й се гадеше. Крайниците й бяха необикновено леки, макар да нямаше течение. Водата в езерото беше спокойна и неподвижна. Всъщност едва ли можеше да се нарече езеро.

Когаго очите й привикнаха към мрака, Блис осъзна, че се намира в „Сентръл парк“, в средата на изкуственото езеро, където миналото лято, точно преди да се запише в „Дюшен“, родителите й я бяха завели на вечеря в крайбрежния ресторант.