Мелиса Круз - Маскарад

- Но ние вече проверихме навсякъде. Никой не е и чувал за Лорънс ван Алън, нито за д-р Джон Карвър - въздъхна Оливър.

Наистина бяха търсили навсякъде. В Университета, в бара на Киприани и във всеки хотел, вила и къща за гости наоколо. Джон Карвър беше името, което Лорънс бе носил по времето на престоя си в колонията в Плимут.

- Знам. Започвам да си мисля, че той никога не е съществувал - отвърна Скайлър.

- А може би тя се е объркала. Била е твърде слаба и дезориентирана, за да те насочи към правилното място - предположи Оливър. - Накрая ще се окажем пратени за зелен хайвер.

Скайлър се замисли. Може би наистина се бе объркала и Чарлс Форс, лидерът на синьокръвните, бе прав. Но загубата на баба й така я бе разтърсила, че Скайлър бе готова на всичко, за да изпълни последното й желание.

- Не мога да го приема, Оли. Ако го направя, значи съм се предала. Трябва да открия дядо си. Прекалено много ме боли, като си спомня думите на Чарлс Форс...

- Какво е казал? - попита Оливър.

Скайлър му беше споменала за разговора, който проведе е лидера на синьокръвните, преди да тръгнат насам, но без да навлиза в подробности.

- Каза, че...

Скайлър затвори очи и си спомни изпълнения е напрежение разговор.

Беше отишла да посети майка си в болницата. Алегра ван Алън бе красива и далечна, както винаги, жена, която се намираше между живота и смъртта. Бе изпаднала в това състояние след раждането на Скайлър. Девойката не се изненада да открие посетител до леглото й.

Чарлс Форс бе коленичил до Алегра, но щом видя дъщеря й, бързо се изправи и избърса очи.

Скайлър го съжали. Само преди месец го смяташе за олицетворение на злото, дори го обвини, че е среброкръвен. Колко далеч от истината е била.

Чарлс Форс беше Архангел Михаил, ангелът е най-чисто сърце, който доброволно напуснал Рая, за да помогне на своите прокудени братя по време на Луциферовия бунт, обречен да живее с тях на Земята като синьокръвен. Той бе вампир само по съдба, не поради грях. А майка й Алегра ван Алън беше единствената синьокръвна, споделяща същата съдба. Алегра беше Габриела, непорочната, добродетелната. Историята на Михаил и Габриела бе дълга и заплетена. Те бяха близнаци, обвързани кръвно, родени като брат и сестра в този цикъл от преражданията си.

Връзката им беше безсмъртна клетва между синьокръвни, но Габриела се беше отказала от нея, щом срещнала бащата на Скайлър - обикновен смъртен човек, кръвен донор, превърнал се в неин съпруг.

- Знаеш ли защо майка ти е в кома? Или по-скоро е избрала да бъде в кома? - попита я Чарлс Форс.

- Заклела се е никога да не приема кръв от друг човек, след като баща ми е починал. Корделия каза, че самата тя е искала да умре.

- Но не може, защото е безсмъртна. Така че е жива - каза Чарлс Форс горчиво. - Ако може да се нарече живот.

- Такъв е нейният избор - каза Скайлър с равен глас.

Не й хареса осъдителният тон на Чарлс.

- Избор - възкликна той. - Романтична измислица, нищо повече. Чух, че ще ходиш във Венеция.

- Тръгваме утре. Ще се опитам да открия дядо си.

Предречено е, че дъщерята на Габриела ще ни донесе спасението, което търсим , беше казала Корделия. Само дядо ти знае как да бъде победен един среброкръеен, той ще ти помогне.

В цялата история на света среброкръвните бяха преследвали вампирите, изпивали кръвта и спомените им. Последната известна атака се случила в Плимут, след като вампирите прекосили океана на път за Новия свят. Четиристотин години по-късно в Ню Йорк, когато Скайлър беше втори курс в гимназията „Дюшен“, нападенията започнаха отново. Първата жертва беше нейната съученичка Аги Карондолет. Скоро последваха нови убийства. Скайлър най-много се притесняваше от това, че среброкръвните убиваха само млади вампири в най-уязвимата им възраст, между петнайсет и двайсет и една години, когато все още не бяха постигнали пълен контрол над способностите си.

- Лорънс ван Алън е в изгнание, прогонен - каза Чарлс Форс. - Ако тръгнеш за Венеция, те чакат само объркване и печал.

- Не ми пука - промърмори Скайлър и сведе поглед. Хвана ръба на пуловера си и започна нервно да го усуква. - Ти все още отказваш да повярваш, че среброкръвните са се върнали сред нас. А се разделихме завинаги с толкова свои братя...

Последното убийство беше станало малко след погребението на баба й. Самър Еймъри, Мис „Бал“ за последната година, беше намерена мъртва в дома си, с източена до последната капка кръв. Най-лошото при среброкръвните не беше, че убиваха, а че причиняваха съдба, много по-лоша от смъртта. Кодексът на вампирите категорично им забраняваше да изпълняват церемонията оскулор , Свещената целувка, пиенето на кръв от себеподобни. Церемонията бе ритуал със строго определени правила. Хората не трябваше да бъдат наранявани или изпивани докрай.