Мелиса Круз: Маскарад

- За какво, по дяволите, говориш? - попита Оливър и се заоглежда накъдето сочеше Скайлър. - Онази жена ли? Ти сериозно ли? Скай, да не си си загубила ума? Майка ти е в болницата в Ню Йорк и е в кома - извика Оливър ядосано.

- Знам, знам, но... Виж, ето я пак. Тя е, заклевам се, тя е!

- Къде си мислиш, че отиваш? - сопна се Оливър, щом тя скочи на крака. - Какво те прихваща? Спри, Скай, седни обратно! - А под носа си промърмори: - Това е ужасна загуба на време.

Тя се обърна рязко към него.

- Не е нужно да идваш с мен, ако не искаш.

- Да бе - въздъхна Оливър. - Все едно щеше да стигнеш сама до Венеция. Та ти не си ходила дори в Бруклин!

Тя въздъхна тежко, но не изпускаше жената от поглед, докато се мъчеше да се измъкне от лодката. Оливър имаше право - дължеше му много, задето я доведе, тук и много се дразнеше, че е толкова зависима от него. Каза му го.

- Нормално е да си зависима от мен - каза той разпалено. - Аз съм ти помощник. Предназначението ми е да ти помагам да се справяш в света на хората. Но не съм предполагал, че работата ми ще включва и това да съм туроператор.

- Тогава ми помогни! - сопна се Скайлър. - Трябва да отида... - започна тя ядосано.

После решително скочи от гондолата на тротоара с елегантно движение. Скок, който никой човек не би могъл да направи, защото се намираха на десет метра от най-близкия marciapiexe 3.

- Чакай, Скайлър! - извика Оливър и се опита да се покатери. - Andiamo! Segua quella ragazza! - подвикна той на гондолиера да последва Скайлър, макар да не беше сигурен дали лодка, управлявана от човек, е най-подходящият начин за преследване на тичащ вампир.

Скайлър усети как сетивата й се изострят. Знаеше, че се движи много бързо. Струваше й се, че всички около нея са застинали неподвижно. Само че жената се движеше също толкова бързо, ако не и повече, устремена през тесните канали на града, избягвайки моторниците, летейки към другата страна на реката. Но Скайлър беше плътно по петите й. Приличаха на замъглено, бързо движещо се петно на фона на градския пейзаж. Скайлър откри, че е необичайно развеселена от гонитбата, сякаш използваше мускули, за които досега не е предполагала, че притежава.

- Майко! - извика тя отчаяно, когато жената скочи грациозно от един балкон и изчезна в един тесен вход, без да се обръща.

Скайлър скочи на същото място, притаи дъх и я последва, по-решена отвсякога да разкрие самоличността на мистериозната непозната.

Мими Форс наблюдаваше трудолюбивата атмосфера в зала „Джеферсън“ в „Дюшен“ и въздъхна щастливо. Беше късен следобед, часовете бяха приключили и ежеседмичната среща на Комитета, която се провеждаше всеки понеделник, беше в разгара си. Усърдните млади синьокръвни се бяха събрали на малки групи около кръглата маса и обсъждаха последните детайли по предстоящия годишен Бал на Четиристотинте.

Русата зеленоока Мими и нейният брат близнак Джак бяха сред най-младите вампири, които щяха да бъдат представени на тазгодишния бал. Това беше вековна традиция. Въвеждането в Комитета, тайна и изключително могъща група вампири, които управляваха Ню Йорк, беше само първата крачка. След нея предстоеше публично представяне на новите членове пред цялото синьокръвно общество. Беше нещо като признаване на досегашните животи и определяне на бъдещите отговорности, тъй като синьокръвните се завръщаха в различни физически обвивки, с различни имена във всеки свой „цикъл“ (така наричаха вампирите продължителността на един човешки живот).

Мими Форс не се нуждаеше от фанфари, за да обяви на обществеността коя е или коя е била преди. Тя бе най-красивото момиче в историята на Ню Йорк и единствената дъщеря на Чарлс Форс, главата на вампирската общност, много влиятелен тип, известен медиен магнат, собственик на „Форс нюз нетуърк“ - телевизия, покриваща земното кълбо от Сингапур до Адис Абеба. Мими Форс - момичето с ленено руса коса, млечнобяла кожа и устни като на Анджелина Джоли. Тя беше малолетен секс символ, хвърлящ се без никакви задръжки в обятията на най-желаните богати наследници. Имаше изобилие от червенокръвни любовници, или иначе казано -- кръвни донори.

Но сърцето й винаги беше и щеше да бъде много по-близо до дома, помисли си Мими, докато обхождаше с поглед стаята, за да зърне брат си Джак. Засега беше доволна. Всичко вървеше по план и се очакваше да протече перфектно. Предстоеше най-грандиозното парти на годината. За разлика от скапания цирк на „Оскарите“ с неговите сополиви актриси и корпоративни роби, Балът на Четиристотинте се отличаваше с класа, статут, красота, власт, пари и кръв. На него присъстваха хора с потекло, и то не какво да е, а синьокръвно. На събитието се допускаха само вампири. Това бе най-отбраното тържество в Ню Йорк, ако не и в целия свят. Тук нямаше място за червенокръвни.