Мелиса Круз - Маскарад

Цветята вече бяха осигурени - рядък сорт бели дългостеблени рози. Двайсет хиляди броя. Десет хиляди щяха да отидат само за гирляндите на входа, а останалите щяха да се използват за украса на масите. Бяха наели най-скъпо платения организатор на тържества в града, който веднъж бе превърнал музея „Метрополитън“ в руска приказка като от „Д-р Живаго“ за някаква изложба на руски костюми. Той щеше да направи ръчно десет хиляди рози от коприна за пръстените за салфетки. И на всичкото отгоре организаторите бяха осигурили няколко литра розова вода, с която да бъде ароматизиран въздухът.

Около Мими всички членове на Комитета уреждаха последните въпроси около организацията. Докато по-младите, гимназисти като нея, се занимаваха с надписването и изпращането на поканите, уреждането на превоза на два огромни оркестъра с всичките им сценични аксесоари и осветление. С по-деликатни въпроси се занимаваха старшите членове, ръководени от Присила Дюпон, известна манхатънска височайша персона, чийто царствен лик красеше страниците на седмичните светски рубрики. Г-жа Дюпон беше заобиколена от подобни на нея стройни, изискани дами с внимателно оформени прически. Благодарение на тяхната неуморна работа за благото на Комитета бяха съхранени някои от най-важните нюйоркски забележителности и бяха основани най-престижните културни институции.

Мими нададе ухо да чуе разговора им.

- Сега трябва да решим какво да правим със Слоун и Кушинг Карондолет - каза Присила и взе една от картичките с цвят на слонова кост, пръснати пред нея.

На всяка картичка бяха щамповани името на госта и номерът на неговата маса. Щяха да бъдат оставени на рецепцията, за да бъдат потърсени от пристигащите.

Сред заможната тълпа се разнесе неодобрителен шепот. Беше много трудно да се игнорира растящото непокорство на семейство Карондолет. Откакто загуби дъщеря си Аги преди няколко месеца, семейството показваше явно отрицателно настроение към Комитета. Според слуховете то дори се опитвало да убеди останалите да свалят Чарлс Форс от председателското място.

- Слоун няма да може да присъства днес - продължи Присила, - но семейството й изпрати годишното си дарение. Не е толкова голямо, колкото предишните, но все пак е съществено за разлика от тези на някои други семейства, които няма да споменавам.

Дарението за годишния Бал на Четиристотинте подпомагаше Кръвната банка на Ню Йорк, както се наричаше официално Комитетът, създадена уж за да събира средства за кръвни изследвания. Голяма част от тях се използваха за борба със СПИН и хемофилията.

От всяко семейство се очакваше да внесе в хазната щедра сума. Доброволните пожертвувания зареждаха многомилионния бюджет на Комитета за цялата година. Някои като семейство Форс даваха много над изискваната сума, докато други, например Ван Алън - жалко разклонение на някога много могъщ клан - от години едва смогваха да съберат задължителния минимум.

А сега, откакто Корделия я нямаше, Мими се зачуди дали Скайлър изобщо е наясно какво се очаква от нея.

- Въпросът е - започна Тринити Бърдън Форс, майката на Мими, - дали изобщо е уместно да седят на главната маса, както досега, предвид нещата, които казаха по адрес на Чарлс.

От тона на Тринити стана ясно, че тя и съпругът й по-скоро биха вечеряли на стъкмен огън, отколкото да седнат до семейство Карондолет.

- Аз предлагам да ги натикаме на някоя от по-задните маси, заедно с маловажните семейства - намеси се Боби-Ан Люелин със своя стържещ глас с тексаски акцент.

Тя размаха театрално ръка, та макар и само за да покаже трийсеткаратовия диамант на пръста си. Боби-Ан беше втората жена на Форсайт Люелин, който наскоро беше избран за сенатор от Ню Йорк, и беше много по-млада от него.

Няколко дами от насядалите около Присила Дюпон потръпнаха от възмущение, макар да бяха на същото мнение. Недодяланият начин, по който Боби-Ан се бе изразила, определено не прилягаше на синьокръвна.

Мими забеляза как приятелката й Блис Люелин вдигна поглед, когато чу гласа на мащехата си. Тя бе една от най-младите в Комитета и лицето й стана червено като косата й, щом чу гърления смях на Боби-Ан от другия край на стаята.

- Предполагам, че можем да направим някакъв компромис - отбеляза Присила с типичното си снизхождение. - Ще обясним на Слоун, че тази година няма да седят на главната маса, понеже все още са в траур, а ние уважаваме тяхната загуба. Ще ги сложим до момичето Ван Алън. Едва ли ще протестират, нали бяха приятели с Корделия, а и внучката й също е в траур.