Брандън Сандърсън: Кладенецът на възнесението

Тези хора бяха скрили в редовете си Мъглороден. Мъглороден като Вин, човек, способен да използва силата на десет метала. Мъглороден, изчакал подходящия момент, за да я удари, да я свари неподготвена.

Със сигурност носеше атиум, а имаше само един начин да се противодейства на този метал. Атиумът бе най-мощен от всички аломантични метали. Можеше да се използва само от опитни Мъглородни и нерядко решаваше изхода на битката. Всяка зрънце струваше цяло състояние — но за какво й е това състояние, ако умре?

Вин разпали своя атиум.

Светът около нея внезапно се промени. Всеки движещ се обект — поклащащи се пердета, раздухвани от вятъра сажди, атакуващите Главорези, дори повлеклата мъгла — излъчи свое прозрачно копие. Копията се движеха малко пред оригиналите и показваха на Вин какво точно ще се случи след секунди.

Само Мъглородният беше неуязвим за този похват. Вместо да излъчва единична атиумна сянка, той притежаваше десетина — сигурен признак, че също гори атиум. Противникът й се поколеба за съвсем кратко. Сега тялото на Вин също пораждаше десетки объркващи атиумни сенки. Способна да надзърне недалеч в бъдещето, Вин бе в състояние да предвиди какво смята да предприеме той. Това на свой ред променяше действията й. И така, подобно на отражения в две извърнати едно към друго огледала, възможностите се простираха до безкрайност. Никой от двамата нямаше предимство пред другия.

Макар техният Мъглороден да позабави крачка, четиримата Главорези продължиха атаката, тъй като нямаха никакъв начин да усетят, че Вин гори атиум. Вин се обърна, изправена до тялото на поваления Задимител, подпъхна крак под клепалото и го изрита във въздуха.

Първият Главорез я доближи и вдигна тоягата. Атиумната й сянка премина през тялото на Вин. Тя се изви, отскочи настрани и усети полъха на истинската тояга, която профуча покрай ухото й. Благодарение на атиума маневрата мина леко и гладко.

Тя улови едната от пръчките на клепалото и я стовари върху шията на Главореза. Улови и втората, замахна чевръсто и я стовари върху темето му. Той изпъшка и падна на гръб, а Вин скочи напред.

Отново стовари импровизираното си оръжие, този път върху главата на втория Главорез. Клепалото се строши с кух мелодичен звук, а черепът на Главореза поддаде с хрущене.

Мъжът падна и не помръдна. Вин изрита тоягата му във въздуха, захвърли строшеното клепало и я улови. Завъртя се, клекна, подсече с тоягата двамата последни Главорези и с точни движения им нанесе два бързи и същевременно силни удара в лицата.

Мъжете издъхнаха, а тя се приведе, стиснала тоягата с една ръка и опряла другата на влажния паваж. Мъглородният не помръдваше от мястото си и тя долови в позата му неувереност. Силата невинаги означаваше компетентност, а неговите две тайни оръжия — изненадата и атиумът — бяха неутрализирани.

Той се обърна, Притегли шепа монети от земята и ги изстреля. Не към Вин — а към ОреСюр, който все още стоеше наблизо. Мъглородният очевидно се надяваше да отклони по такъв начин вниманието на Вин, докато намери начин да се измъкне.

Но грешеше.

Вин се хвърли към него — ОреСюр извика от болка — и запокити тоягата към главата му. Веднага щом се отдели от ръката й, тоягата вече разполагаше само с една сянка — сигурна и неизменна. Мъглородният убиец отскочи с добре премерено движение. Забавянето му обаче беше достатъчно, та Вин да успее да скъси разстоянието между тях. Трябваше да го атакува бързо — атиумното топче, което бе погълнала, бе твърде малко. Щом изгореше, тя щеше да е беззащитна. Противникът щеше да разполага с пълна власт над нея. Той…

Изплашеният Мъглороден вдигна кинжала. И в този момент неговият атиум свърши.

Хищническите инстинкти на Вин реагираха незабавно и тя замахна с юмрук. Противникът й вдигна ръка да блокира удара, но тя предвиди движението и промени посоката на атаката. Ударът попадна право в лицето му. После, с ловки пръсти хвана стъкленият му кинжал, преди да се е разбил на паважа, изправи се рязко и го заби в гърлото му.

Мъглородният се строполи на земята.

Вин стоеше задъхана, заобиколена от труповете на убийците. За един кратък миг почувства невероятна сила. С атиума беше непобедима. Можеше лесно да избегне, удар, да убие противник.

И тогава и нейният атиум свърши.

Изведнъж светът се върна към нормалните си измерения. Болката в главата й се усили рязко, тя се закашля мъчително и изстена. Тялото й бе покрито с рани — някои доста сериозни. Вероятно имаше пукнати ребра.