Брандън Сандърсън - Кладенецът на възнесението

Аленди им вярва напълно. Той е добър човек — въпреки всичко. Човек, готов да се жертва. В действителност всички негови постъпки — убийствата, разрушенията, страданията, които причини — са го засегнали дълбоко. Всички тези неща в известен смисъл за него са били жертва. Той е свикнал да прекършва волята си заради общото благо.

Не се съмнявам, че ако Аленди стигне до Кладенеца на Възнесението, ще вземе силата и — в името на очакваното по-голямо добро — ще я предаде.

Ще я предаде на същата тази сила, която променя текстовете. Ще я предаде на тази разрушителна сила, която го подмамваше да воюва, изкушаваше да го убива и ловко го мамеше на север.

Онова нещо жадува да получи силата в Кладенеца и за да го стори, оскверни нашата религия.

И така, аз рискувах за последен път. Молбите ми, ученията, възраженията, дори измените — всичко беше безсмислено. Сега Аленди има други съветници, такива, които му казват каквото той иска да чуе.

Имам един млад племенник, Рашек. Той мрази всичко кхленийско със страстта на завистливата младост. Още по-силно мрази Аленди. Макар че двамата никога не са се срещали, Рашек се чувства предаден, задето един от нашите потисници е избран за Героя на времето. Аленди ще се нуждае от водачи из Териските планини. Натоварих с тази задача Рашек и се погрижих за помощници да вземе свои верни другари. Рашек трябва да поведе Аленди в погрешна посока, да го обезкуражи, да го откаже по някакъв начин от намерението му да осъществи това пътешествие. Аленди не знае, че е измамен, че всички сме измамени, и няма да ме послуша. Ако Рашек не успее да поведе Аленди в погрешна посока, му наредих да го убие. Но надеждата е малка. Аленди е оцелял при покушения, във войни и катастрофи. И въпреки това, надявам се в мразовитите планини на Терис късметът най-сетне да му изневери. Надявам се на чудо. Аленди не бива да стигне до Кладенеца на Възнесението. Защото не бива да освобождава онова, що е пленено там.

Сейзед въздъхна. Това беше последният удар, краят на всичко, в което бе вярвал.

И той знаеше, че никога вече няма да повярва отново.

Вин откри Елънд на градската стена, загледан към Лутадел. Носеше бяла униформа, една от онези, които му бе поръчала Тиндуил. Изглеждаше… по-възмъжал, отколкото преди няколко седмици.

— Виждам, че си се събудил — каза тя и застана до него.

Той кимна. Не я поглеждаше, продължаваше да разглежда града и забързаните хора по улиците.

Въпреки оздравителните сили на новопридобитата аломантия беше прекарал доста време в кошмари в леглото. Лечителите не бяха сигурни, че ще оцелее дори с помощта на пютриума.

Но ето го тук. И като истински аломант, беше на крака още първия ден, когато се съвзе.

— Какво стана? — попита той.

Тя поклати глава и се облегна на бойницата. Все още чуваше ужасния тътнещ глас: „СВОБОДЕН съм…“

— Аз съм аломант — рече Елънд.

Тя кимна.

— И май Мъглороден — добави той.

— Струва ми се, че вече знаем откъде са дошли — заяви Вин. — Първите аломанти.

— Какво стана със силата? Хам не можа да ми даде смислен отговор, а всички останали са чували само слуховете.

— Аз я освободих — прошепна тя. — Освободих нещо, което не биваше да бъде освобождавано, нещото, което ме отведе при Кладенеца. Елънд, въобще не трябваше да тръгвам да я търся.

Елънд мълчеше, загледан в града.

Тя зарови глава в гърдите му.

— Беше ужасяваща. Усещах я. И я освободих.

Елънд я прегърна.

— Вин, това е най-доброто, което си можела да направиш. Най-правилното. Как би могла да знаеш, че всичко, на което си била учена, за което си се готвила и обучавала, е било погрешно?

Вин поклати глава.

— Аз съм по-лоша от лорд Владетеля. Накрая той вероятно е осъзнал, че е бил подмамен и че трябва да задържи силата, вместо да я освободи.

— Вин, ако той беше добър човек, нямаше да направи нещата, които е направил с тази земя.

— Може да съм по-лоша от него — заяви Вин. — Това нещо, което освободих… мъглите убиват хора и излизат денем… Елънд, какво ще правим сега?

Той я погледна за миг, после отново се обърна към града и хората.

— Ще постъпим, както ни учеше Келсайър, Вин. Ще оцеляваме.

Допълнителни авторови бележки за всяка глава в тази книга заедно с нередактирани сцени и подробна информация за света можете да откриете на адрес www.brandonsanderson.com