Александра Бракен - Тъмна дарба

- Къщата на родителите ми - обясни Хина - и те ни очакват. Правителството на Западното крайбрежие няма да ни върне в лагерите.

- Ами родителите на Зу? - продължих с въпросите аз. - Те...

Хина обаче знаеше точно какво възнамерявах да я попитам.

- Баща ми не говори с чичо от известно време.

- Зу, това е дълго пътуване - подхвана колебливо Лиъм. - Ами ако ви се случи нещо? Кой друг тръгва с вас? Онова хлапе Талън ли?

Тя кимна и очите й внезапно отскочиха към мен. Опитах да й се усмихна окуражително, но се опасявах, че вместо това може да избухна в сълзи. Изчакахме да напише още една бележка набързо, която отново показа на Лиъм.

Вече не е нужно да се грижите за мен. Това не е ли хубаво?

- Харесва ми да се грижа за теб. - Лиъм сложи ръка върху главата й. - Кога е заминаването?

Хина имаше благоприличието да придобие гузно изражение.

- Всъщност тръгваме веднага. Кайли се притеснява, че Кланси може да размисли. Не ни е пуснал с особено желание.

- Не е ли малко прибързано? - скалъпих аз. - Премислихте ли го добре?

Зу ме погледна и кимна. Следващата бележка беше и за двама ни.

Искам да бъда със семейството си. Просто се надявам , че няма да ми се сърдите.

- Да ти се сърдим? - поклати глава Лиъм. - Никога. За нищо на света. Ти си моето момиче, Зу. Просто искаме да си в безопасност. Ще умра, ако ти се случи нещо.

На вратата се почука. Талън, едно от по-големите Жълти момчета, чиято коса беше сплетена в дебели расти, влезе пръв, последван от видимо шокирания Дунди. Лиъм стана.

- Точно ти ми трябваш - каза той.

Талън кимна.

- Така си и мислех. Кайли и Луси също са тук. - Кайли надникна в бунгалото и ни помаха. - Искаш ли да поговорим отвън?

Лиъм протегна ръка и докосна кръста ми.

- Ще й помогнеш ли да стегне багажа си?

- Да не откачи? - възрази Дунди. - Та ти едва познаваш тези хора!

- Ще ме прощаваш - обади се Хина с ръце на хълбоците, - но в случай че си забравил, тя ми е братовчедка.

И ти ще ми липсваш , написа Зу, откъсна листа и го подаде на Дунди. Той седна толкова внезапно, че за малко да пропусне дивана. Вторачи поглед в нея и не можа да го откъсне няколко секунди. Чувството ми беше познато.

- Каза ли ви Кайли защо е нужно да тръгнете още тази вечер? - попитах аз, настанявайки се до Дунди.

Зу само сви рамене.

- Хубаво де, но... пеш ли мислите да стигнете до Калифорния? - обади се Дунди с все по-стъписан глас. - Имате ли някакъв план?

- Може би ще си намерите някоя нова Бети - вметнах аз, но веднага щом произнесох името й, ръцете на Зу спряха намясто и тя поклати глава. Следващата бележка й отне повече време.

Не, Бети е само една.

- И очевидно не ти е била достатъчна - измърмори Дунди с изумително наранен глас. - Явно всичко е заменимо, дори ние.

Зу си пое дълбока глътка въздух и отиде до него с розовата си раничка в ръка. Той опита да извърне поглед, но тя се изпречи право пред лицето му и го прегърна през врата. Не му остана нищо друго, освен да я обвие с ръце, заровил очи в плата на якето й.

Лагерните звънци задрънчаха бясно, докато не изкараха всички от бунгалата им. Позволих на Зу и Хина да ни водят, пробивайки си път през тълпата от деца. За пръв път черните им облекла ми се струваха уместни.

Кайли даде някакъв лист на Лий и той кимна в отговор на думите й. Луси стоеше до тях, по-малка и кротичка отвсякога, но за моя изненада, вдигна ръка и потупа Лиъм по рамото. Цялата фалшива ведрост бе напуснала лицето му. Можех да опиша изражението му единствено като съкрушено.

- ... използвам химикалката ти? - попита той Талън. Момчето затупа джобовете на черните си войнишки панталони, докато не намери химикалка със синя капачка. Лиъм я взе, коленичи пред Зу и откъсна половината от листа, даден му от Кайли.

Щеше ми се да видя какво написа там, но явно не беше за моите очи. Като приключи, сгъна листа няколко пъти и го пъхна в дланта й.

Звънецът замлъкна. Всички погледи се отместиха към пътеката вдясно, откъдето се задаваха Кланси и Хейс. Лицето на Кланси, което бях свикнала да виждам отпуснато и гордо, сега бе изкривено от яд или гняв.

- Кайли реши да се отцепи от нас и потегля незабавно.

Учуден шепот плъзна сред тълпата.

- Ще вземе само тези четирима души със себе си - надвика врявата той. -Знайте, че няма да давам повече разрешения за напускане на лагера, докато не достигнем нужната бройка. Ясно ли е?

Тишина.

- Ясно ли е?

Последваха утвърдителни възгласи, а през това време Дунди изникна до мен.