• Пожаловаться

Александра Бракен: Пасажер

Здесь есть возможность читать онлайн «Александра Бракен: Пасажер» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. год выпуска: 2017, ISBN: 789542719205, издательство: Егмонт, категория: Фэнтези / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Александра Бракен Пасажер

Пасажер: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пасажер»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В една съдбовна нощ виртуозната цигуларка Ета Спенсър губи всичко, което познава и обича. Попаднала в непознат свят, благодарение на странник с опасни намерения, младото момиче е сигурно в едно-единствено нещо – озовала се е не просто на километри, но и на години далеч от къщи. И е наследила нещо, за което не е подозирала, че съществува. Досега. „Хваща те за сърцето още от първата страница н не те пуска и за миг до унищожителния си, потресаващ финал" - Сара Дж. Маас   автор  „Стъкленият трон“  и "Двор от рози и бодли“

Александра Бракен: другие книги автора


Кто написал Пасажер? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Пасажер — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пасажер», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Александра Бракен

Пасажер

(книга 1 от "Пасажер")

Нехая, че е тесен пътят стар или че свитъкът изписан е с беда: на своята съдба съм господар, защото аз владея своята душа.

Уилям Ърнест Хенли


БУТАН


1910 г.


ПРОЛОГ


Катереха се нагоре и все по-нагоре и с всяка стъпка, която ги отдалечаваше от виещите се пътеки към близките селца, светът се разтваряше пред него в най-чистата си форма: безмълвен, древен, загадъчен.

Смъртоносен.

Николас бе прекарал по-голямата част от живота си по море, или поне достатъчно близо до морето, та да усеща уханието на риба и сол, когато вятърът задуха към сушата. Дори сега, когато наближаваха манастира и очакваха очертанията му всеки миг да изплуват от тежкото було на облаците и мъглата, се улавяше, че неволно се оглежда, напразно се опитва да надзърне отвъд могъщите хималаиски върхове в търсене на онази неясна линия, в която небето среща извивката на вълнистата повърхност — в търсене на нещо познато, в което да се вкопчи, да хвърли котва, преди смелостта му да се стопи ведно с увереността.

Пътеката — криволичещ низ от стъпала и утъпкана пръст — първоначално протягаше снага между обрасли с мъх борове, а сега

лъкатушеше по ръба на стръмните, отвесни скали, в които по някакъв невъобразим, чужд на всякаква човешка логика начин, бе построен манастирът Такцанг Палфуг. Дълги нанизи пъстри молитвени знаменца пърхаха в клоните над главата му и от тази гледка тежестта в гърдите му като че олекна малко. Спомни си онзи първи път, когато капитан Хол го бе завел на нюиоркското пристанище и Николас бе съзрял новите фрегати, окичени със знамена с всякакви цветове и форми.

Внимателно, предпазливо, за да не полети в пропастта, размърда рамене, та поне малко да облекчи болката от впилите се презрамки на раницата.

Хайде, хайде, малко си се катерил по мачтите, та сега да се уплашиш от високото.

Мачтите. Ръцете го сърбяха да докосне отново въжетата, да усети солените пръски, вдигнати от вятъра, докато корабът му пореше вълните. Опита се да изправи рамене, да потуши ненавистния огън, които бушуваше дълбоко в тялото му, преди да го е обхванал изцяло. Отдавна трябваше да се е завърнал — сега трябваше да е рамо до рамо с Хол, с Чеис, да гледа от мостика как корабът подскача по гребените на вълните. А не тук, в този непознат век — началото на двадесети век, за бога! — редом до този невеж глупак, които не можеше сам да си закопчае палтото, нито да си завърже ботушите и вратовръзката, та се налагаше Николас да му помага и дори да наглася абсурдната шапка на главата му, макар глупакът да имаше ръце и, поне на пръв поглед, мозък в главата.

Кожената торбичка, провесена от шията му, блъскаше тежко в ребрата му. Николас продължи нагоре към височинката, където се бе спрял Джулиън, вдигнал крак върху близкия камък в любимата си поза. същата, която заемаше в присъствието на дами, та да могат да му се възхищават. Кого ли се опитваше да впечатли в момента — малкото птици, които бяха дочули във влажната гора? Винаги ли е бил такъв — превзет, суетен, напълно неспособен да се съобразява с околните? Нима Николас бе така заслепен от чудото, че има брат, а също и нов живот, разкриващ възможности за удобства, богатство и приключения, та съвсем съзнателно си бе затварял очите пред тези недостатъци?

— Ела насам, приятелче, и погледни нататък. Това там е „Гнездото на Тигъра“, така да знаеш. Дявол я взел тая проклета мъгла...

Николас, разбира се, чудесно знаеше името на манастира. Винаги изчиташе каквото може за местата, на които ги пращаше старецът, та да знае как да опази живота на вечно безразсъдния и твърдоглав Джулиън. Откакто се помнеше, винаги се бе борил срещу невежеството и незнанието. Когато осъзна, че семеиството не смята да му осигури нужното обучение за пътешествията, се бе запитал дали неохотата им не е умишлена стратегия, дали това не е начин да го държат на мястото му, да не му позволяват да надигне глава. Самата мисъл го бе вбесила дотолкова, че оттогава насетне влагаше почти всичките си оскъдни средства за учебници по история.

— Според легендата гуруто на будизма в Бутан, Падмасамбхава, долетял дотук на гърба на тигрица — продължи Джулиън с онази усмивка, която ги бе измъквала от безброи неприятности и затруднения. Усмивка, която размекваше сърцето и избухливия нрав на Николас и неизменно печелеше прошка за притежателя си. — Ако искаш, на връщане можем да се отбием в някоя от пещерите за медитация. Няма да е зле да седнеш да поразмишляваш малко. Погледни тая гледка и ми кажи, че пътешествията няма да ти липсват. Нима смяташ, че скучният ти живот би ти предоставил шанса да доидеш на подобно място? Направи ми услуга и изтикаи тия нелепи мисли от главата си.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пасажер»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пасажер» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Робърт Паркър
Сара Шепард: Издирва се
Издирва се
Сара Шепард
Александра Бракен: Тъмна дарба
Тъмна дарба
Александра Бракен
Отзывы о книге «Пасажер»

Обсуждение, отзывы о книге «Пасажер» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.