Александра Бракен - Тъмна дарба

Кейт го изведе в коридора.

- Не е имало нужда и никога няма да има.

Той тръгна надолу по стълбището.

- Ей - провикнах се след него. Лиъм спря и се обърна към мен. - Пази се.

Сините му очи прескочиха от мен към Кейт и обратно.

- Ти също, скъпа.

Погледах го през прозореца над улицата как излиза навън и затваря вратата след себе си. Не го чакаше нито кола, нито човек, за когото да се грижи, на когото да помага.

И изглеждаше щастлив. Или поне сигурен в себе си. Краката му знаеха инстинктивно пътя към дома. Вече нямаше какво да го задържа далеч оттам.

Лиъм премина през бялата ограда около къщата и излезе на тротоара. Вдигна качулката на суитшърта си и се огледа в двете посоки, преди да претича през улицата. Гледах как познатата му фигура става все по-малка и по-малка с всяка следваща стъпка.

Целият свят ще ти е враг, Принце с хиляди врагове, и спипат ли те, ще ти вземат животеца. Но първо трябва да те спипат, копачо, слушачо, бегачо, принце с остър нюх.

Бъди хитър и ловък и народът ти не ще бъде погубен.

Кейт дойде зад мен и погали косата ми.

- Ще бъдеш щастлива с нас - увери ме тя. - Ще се грижа за теб.

Затворих прозирните пердета, плъзвайки пръсти по копринената им повърхност. Погледах я за момент в търсене на издайническия знак, който щеше да разкрие лъжата й. Чудех се дали още ме смяташе за момичето, което беше извела от Търмънд, което се беше разплакало, виждайки звездите.

Защото едва ли имаше представа, че в мен вече живееха две момичета; бях се разкъсала между онова, което исках, и всичко онова, в което трябваше да се превърна. Едната Руби, по-жилавата, по-гневната част от мен, щеше да остане с тези чудовища и бавно да приеме тяхната форма. Но имаше и друга, тайна Руби. Тази беше крехка като тих повей на вятъра и толкова дълго се беше борила за оцеляването си. Точно нея Лиъм бе отнесъл със себе си, без дори да подозира. Тя щеше да пътува в задния му джоб, да му шепне насърчително, да му повтаря, че е роден да преследва светлината.

За пръв път от месеци дочух тихия гласец на Сам в ухото си:

Не се страхувай. Не им позволявай да те видят уплашена.

Откъснах очи от прозореца и повече не погледнах назад.