Холи Блек - Медната ръкавица

- Мразя прическата си - каза той.

- Хубава е - отвърна Кал.

- Не го мислиш наистина - рече Аарън.

- Всъщност не - потвърди Кал и му се усмихна. Надяваше се да е било окуражително. Аарън изглеждаше притеснен. Може би не бе успял да го окуражи. -Добре ли си?

- Аз просто... - пое си въздух Аарън.

- Чухте ли? - отекна във въздуха гласът на възрастен, достигнал до тях въпреки листата. Бе дълбок и басов, Кал го бе чувал и преди. - Някой е нахлул в Колегиума миналата седмица. Искали да откраднат Алкахеста.

Кал и Аарън се спогледаха, а после отправиха очи към Тамара, която бе замръзнала. Тя постави пръст на устните си и ги накара да млъкнат.

- Някой? - попита тих женски глас. - Имаш предвид слугите на Врага. Кой друг би го направил? Той иска да започне войната наново.

- Счупеният Алкахест няма да му помогне, когато макарът ни е обучен и готов.

- Но ако го направи, трагедията с Верити Торес може да се повтори - обади се трети глас, този път на изнервен мъж. - Макарът ни е млад като нея. Трябва ни повече време. Алкахестът е прекалено силен и не можем да пренебрегнем опита да го откраднат.

- Ще го носят на по-укрепено място - обади се отново жената. - Постъпиха глупаво, че го изложиха на показ първия път.

- Докато не сме убедени, че е на сигурно място, безопасността на макара е нашата първа задача - намеси се първият заговорил.

Аарън бе замръзнал на мястото, където седеше. Бълбукането на водата отекна в ушите на Кал.

- Не трябваше ли макарът да пази нас? - попита нервният глас. - Ако ние пазим него, кой пази нас?

Кал се изправи. Хрумна му, че ги дели секунда от това да чуе как някой от маговете казва нещо лошо за Аарън. По-лошо от спекулирането с това как Врагът смята да го убие. Кал искаше да каже на Аарън, че е сигурен, че Врагът на Смъртта не е опитал да открадне Алкахеста - каквото и да бе това - и че не смята да отмъщава на никого другиго, освен на Джаспър.

Разбира се, нямаше идея какво е замислил майстор Джоузеф. Може би слугите на Врага наистина стояха зад опита за кражба. Това бе по-притеснително. Самият майстор Джоузеф разполагаше със значителна сила. Тринайсет години се бе оправял без Константин Мадън, макар да бе казал на Кал, че се нуждае от него.

- Хайде - рече шумно Тамара, като хвана Аарън за ръка и го изправи на крака. Явно и тя като Кал подозираше нещо лошо. - Умирам от глад. Да идем да хапнем нещо.

- Разбира се - отвърна Аарън, макар Кал да се досети, че не му е до ядене. Въпреки това последва Кал и Тамара до бюфета и се загледа как Кал пълни три чинии със скариди, раци, наденички и сирене. Хората продължаваха да идват при Аарън, поздравявайки го за контрола над елементалите на Хаоса. Искаха да го канят на гости и да му разказват истории от предишната война. Аарън бе учтив и кимаше дори на най-скучните анекдоти.

Кал сложи на Тамара сирене в една чиния, най-вече защото бе сигурен, че черните лордове не носят чинии никому. Тя я взе, сви рамене и изяде една суха кайсия.

- Това е толкова досадно - прошепна Тамара, - не знам как Аарън не е умрял от скука.

- Трябва да направим нещо - каза Кал и хвърли една скарида във въздуха, след което я хвана с уста. - Хора като Аарън се държат мило и накрая избухват, запращайки досадника в бездната.

- Не е вярно - завъртя очи Тамара. - Ти би направил това, но не и Аарън.

- Сериозно? - повдигна вежди Кал. - Виж лицето му и го повтори.

За един по-дълъг миг Тамара остана загледана в Аарън. Той бе хванат натясно от мършав маг с розов костюм и със стъклен поглед слушаше какво му говорят.

- Добре. Знам къде да идем.

Остави чинията, която Кал и бе напълнил, и хвана Аарън за ръкава. Той се обърна изненадан към нея и сви безпомощно рамене пред възрастния, който му говореше, докато го отвеждаха надалеч към къщата.

Кал също остави недоизядената храна на каменния стълб и се забърза подире им. Тамара му се ухили ослепително, докато вкарваха Аарън вътре. Пакостник вървеше подире им.

- Къде отиваме? - попита Аарън.

- Хайде - Тамара ги поведе през къщата, докато не стигнаха до една библиотека, опасана с извезани книги. Двукрилни прозорци с цветно стъкло пропускаха разноцветни лъчи светлина, а подът бе покрит с дебели червени килими. Тамара отиде до огромна камина. Каменни урни, направени от пъстър ахат, стояха от двете и страни. Върху всяка от тях бе изписана дума.

Тамара взе първата и така я завъртя, че да види думата, която бе написана.

Прима.

Премести я до втората урна и завъртя и нея, за да видят втората дума.