Холи Блек - Медната ръкавица

- Значи тук ти харесва? - попита Кал, като се постара да не допусне горчилка в гласа си. Аарън не бе виновен, че е макар. Нищо от случващото се не бе по негова вина.

Аарън избута част от русите си кичури от лицето. Черният камък върху гривната на ръката му, този, който показваше, че Аарън владее магията на Хаоса, блесна.

- Знам, че нямаше да съм тук, ако не бях макар - отвърна той, все едно е прочел мислите на Кал. - Родителите на Тамара са мили. Наистина мили. Но знам, че нямаше да са такива, ако бях просто Аарън Стюарт от приемния дом. За тях е изгодно политически да са близки с макар. Дори ако той е на тринайсет. Казаха, че мога да остана колкото си искам.

Кал усети как горчилката му се изпарява. Запита се колко ли дълго Аарън е имал нужда да чуе това, че може да остане някъде колкото си иска. Вероятно от дълго време.

- Тамара е твой приятел - рече той - не заради политиката или заради това какъв си. Твой приятел е от времето, преди хората да разберат, че си макар.

- Ти също - усмихна се Аарън.

- Смятах, че си готин - призна Кал. Аарън се усмихна още по-широко.

- Но да си макар в училището е едно - каза той, - това лято бе друго. Номера и тържества като днешното до безкрай. Срещат ме с хора, които се радват да се запознаем и които се отнасят с мен, като че съм специален. Забавно е.

Той преглътна и продължи:

- Знам, че не исках да бъда макар , когато разбрах, но няма как да не мисля, че животът ми може да е страхотен. Ако не бе Врагът. Лошо ли е да се чувствам така? -Очите му потърсиха лицето на Кал. - Мога да питам само теб. Никой друг не би ми отвърнал честно.

И така горчилката на Кал изчезна напълно. Спомни си как Аарън бе седял на дивана в училище, пребледнял и изненадан от начина, по който го бяха изтъпанили пред целия Магистериум, за да обявят майсторите как той е голямата надежда и героят, който ще ги поведе срещу Врага.

А враг съществуваше. Кал знаеше това. Той не бе този, за когото го мислеха. Имаше хора, които искаха Аарън да умре. Те нямаше да спрат.

Освен ако Врагът не им кажеше.

Ако Кал бе Врагът, Аарън бе в безопасност, нали? Ако майстор Джоузеф искаше от Кал да го нападне, значи нямаше късмет. Кал никога не би наранил приятелите си. Той имаше приятели.

А черните лордове нямаха, нали?

Внезапно си спомни как баща му бе паднал в несвяст на пода. И него не бе допускал, че ще нарани.

- Не е лошо, че се забавляваш с макарщината си - каза накрая Кал. - Забавлявай се. Но не забравяй, че това „ако не беше Врагът“ е голямо „ако“.

- Знам - отвърна тихо Аарън.

- И докато не станеш надменен. Но не бива да се безпокоиш за това, тъй като аз и Тамара ще ти напомняме постоянно, че си същият смотаняк като преди.

- Благодаря - ухили се Аарън. Отвори уста да добави нещо, когато Тамара открехна вратата и ги загледа накриво.

- Свършихте ли? Кал, колко дълго се обличаш?

- Готови сме - отвърна Аарън от прозореца.

Кал видя как навън магията блещука.

Кал разбра защо съседчетата искат да се промъкнат на тържеството. Когато излезе през вратата с Аарън, Тамара и сресания Пакостник на нова каишка, той осъзна събитието в пълния му мащаб и бе смаян. Масите бяха отрупани с чинии с храна: малки пилешки наденички в тестени хапки, плодове, оформени като луни, слънца и звезди, салати от билки и белени домати, парчета синьо сирене и крекери, царевички на тънки шишчета, миди, риба тон, желатинови късчета с месо, замразени черни мъниста в лед, които Кал сметна за хайвер.

Ледени статуи на мантикори с размера на лъвове размахваха кристални криле, които охлаждаха въздуха. Ледени жаби скачаха от маса на маса. Ледени пиратски кораби се издигаха в небето, преди да се спуснат върху ледени скали. На централната маса имаше леден фонтан, от който бликаше червен пунш вместо вода. Четири ледени пауна стояха на края на скулптурата и използваха блестящите си нокти, за да наливат на минаващите наоколо гости напитката в ледени чаши.

Зад банкета имаше редица орнаментирани фигури, оформени като цветя, символи и букви. Красиви цветя опасваха всяка фигура, но най-бляскавата гледка бе арката с водопад от течен пламък. Той се изливаше на тревата, където боси момичета с бални рокли поставяха ръце в искрите, без да се изгорят. За да подчертае ставащото, шарен надпис висеше във въздуха над водопада. Той гласеше:

ДЕЦА, ИГРАЙТЕ СИ С ОГЪНЯ!

Кал също искаше да се хвърли в пламъците, но не бе сигурен дали ще му позволят, или е само за малки деца. Пакостник душеше тревата за изпусната храна. Тамара бе вързала розова панделка около врата му и Кал се запита дали Пакостник се чувства унизен. Не изглеждаше да е така.