Холи Блек - Медната ръкавица

Но никой не се интересуваше от нещо, в което не е замесен Аарън. Съвършеният Аарън, облечен в костюм, още по-хубав от този на Джаспър, и с нова, нелепа прическа, заради която косата му падаше върху очите му. С известно удовлетворение Кал забеляза, че има следи от мръсни лапи по един от джобовете на скъпото му сако.

Кал знаеше, че не бива да се чувства така. Аарън бе негов приятел. Той си нямаше семейство, нито дори баща, който се мъчи да го убие. Бе хубаво, че хората харесват Аарън. Означаваше, че Пакостник ще остане на тържеството и че някой ще услужи на Кал с трийсет долара, без да прави сцени. Когато Аарън се усмихна на Кал и лицето му грейна, Кал се принуди да отвърне на усмивката.

- Защо не намериш на приятеля си дрехи за тържеството? - попита майката на Тамара и кимна развеселена към Кал. - И... Стибънс, плати за таксито, с което дойде. Цяла вечност чака на портите.

След това се усмихна на Кал. Той не знаеше какво да мисли за нея. Изглеждаше мила и дружелюбна, но Кал смяташе, че в топлотата и има нещо изкуствено.

- Но побързай. Истинската забава почва всеки момент.

Аарън подкара Пакостник към къщата.

- Кал може да вземе от моите дрехи - предложи той.

- Да, като ни каже какво е станало - отвърна Тамара, докато ги водеше. - Не че не се радвам да те видя, но какво търсиш тук? Защо не предупреди, че ще идваш?

- Заради татко ти е, нали? - попита Аарън и го погледна съчувствено.

- Да - потвърди тихо Кал. Мина през огромните стъклени порти и по мраморния под, покрит с пищни килими. Докато се катереха по нелепо, екзотично желязно стълбище, Кал съчини история как Алистър му е забранил да се връща в Магистериума. Това бе вярно, Тамара и Аарън знаеха, че Алистър винаги е мразел идеята Кал да посещава училището за магове. Бе възможно да изтъкне това като повод за спора им и дори като причина за страха на Кал, че ще бъде окован от собствения си баща в мазето. Добави, че Алистър мрази Пакостник и се държи зле с него, за да си спечели още съчувствие.

Когато приключи, Кал почти убеди и себе си, че това е вярно. Изглеждаше далеч по-достоверно от истината.

Тамара и Аарън издаваха правилните звуци на състрадание и го заляха с въпроси. Кал се почувства почти облекчен, когато Тамара го остави да се преоблече. Изведе Пакостник със себе си. Кал последва Аарън в стаята, където беше отседнал, и се просна на огромното легло в центъра и.

Стените бяха покрити със скъпи на вид антични предмети, за които Кал подозираше, че Алистър е готов да убие: ценни метални чинии, плочки с ъгловати орнаменти и рамкирани гоблени от ярка коприна и метал. Имаше огромни прозорци, които гледаха към ливадите надолу. Над леглото висеше полилей, от който се спускаха сини кристали, оформени като камбани.

- Готино местенце, а? - вметна Аарън, видимо още смаян от него. Отиде до един внушителен гардероб в ъгъла и го отвори. Извади бели панталони, сако и риза и ги подхвърли на Кал.

- Какво? - попита притеснен той, когато Кал не ги взе.

Кал осъзна, че зяпа.

- Не каза, че ще останеш в къщата на Тамара - рече той.

- Странно е - сви рамене Аарън.

- Това не означава, че трябва да е и тайно!

- Не е тайно - отвърна разгорещено Аарън, - просто нямах време да ти кажа.

- Дори не приличаш на себе си - заяви Кал и взе дрехите.

- Какво имаш предвид? - Аарън прозвуча изненадан, но Кал не разбра защо. Кал никога не го бе виждал в дрехи, толкова скъпи като тези. Дори когато го обявиха за макар пред целия Магистериум и Асамблеята. Новите му обувки вероятно струваха стотици долари. Имаше тен и изглеждаше здрав като бик. Ухаеше на афтършейв, макар да нямаше нужда да се бръсне. Сигурно бе изкарал цяло лято, упражнявайки се навън с Тамара и хранейки се балансирано. Без пици за макара!

- За дрехите ли говориш? - Аарън ги подръпна смутено. - Родителите на Тамара настояха да ги взема. Беше ми странно да обикалям с дънки и риза, докато всички наоколо изглеждат толкова...

- Богати? - предположи Кал. - Поне не си се появил по пижама.

- Винаги си знаел как да се появиш по запомнящ се начин - ухили се Аарън. Кал допусна, че той говори за срещата им на Железния изпит, когато Кал бе взривил химикалка и се бе опръскал с мастило.

Кал взе новите дрехи и влезе в банята да се преоблече. Както и предполагаше, бяха му твърде големи. Аарън бе далеч по-мускулест от него. Практически трябваше да навие ръкавите на сакото до лактите и да приглади косата си с влажни пръсти, за да не стърчи като странни шипове.

Когато влезе обратно в спалнята, Аарън стоеше до прозорците и гледаше към ливадата. В центъра на тревата имаше фонтан. Няколко деца се бяха събрали около него и хвърляха във водата някаква субстанция, която я караше да свети в различни цветове.