Холи Блек - Медната ръкавица

- Цяло лято ли е имало такива купони? - обърна се Кал към Аарън.

- В общи линии - отвърна Аарън. Имаше такъв вид, сякаш му е неудобно.

- При мен е така цял живот - заяви Тамара и ги поведе напред, - но това са просто купони. Бързо отегчават. Фойерверките са друго нещо. Хайде, не бихте искали да ги изпуснете.

Минаха покрай фигурите и огнения водопад, покрай масите и празнуващите и излязоха на широка ливада, където се бе събрала малка група. Кал позна, че това са магове, не само по гривните, които блестяха на китките им, но и по аурата на увереност и сила, която излъчваха.

- Какво ще става тук? - попита той.

- Маговете ще се фукат - ухили се Тамара.

Един от маговете - добре сложен мъж със светлокафява кожа - сякаш я чу и вдигна ръка. Около маговете се събра тълпа, а господин и госпожа Раджави извикаха към останалите гости.

- Това е майстор Камерън - прошепна Тамара и погледна към мага, чиято ръка започна да свети. - Той преподава в Колегиума и прави най-добрите номера с...

Внезапно от ръката на мага се надигна вълна. Тревата се превърна в море, образуващо прилив. Вълната се заиздига, докато не се извиси над тях и не засенчи тържеството, достатъчно голяма, за да помете къщата и да залее всичко наоколо. Кал си пое дълбоко дъх.

Въздухът се изпълни с мирис на саламура. Видя, че във вълната се движат разни предмети. Змиорки и акули щракаха с челюсти! Солена вода опръска лицето на Кал, а цялото нещо се стовари надолу и...

Изчезна.

Всички заръкопляскаха. Кал щеше да направи същото, ако не държеше каишката на Пакостник с една ръка. Вълкът скимтеше и душеше козината си. Мразеше да е мокър.

- Вода - разсмя се Тамара. - Веднъж, когато беше много горещо, дойде и създаде голяма пръскачка до басейна. Всички отидохме да се мокрим, дори Кимия.

- Какво искаш да кажеш с това „дори Кимия“? - долетя присмехулен глас. -Обичам водата като всеки друг!

По-голямата сестра на Тамара, пременена в сребърна рокля и сандали, се появи зад тях. Алекс Страйк, който навлизаше в четвъртата си година в Магистериума, я държеше за ръка. Той често бе асистент на майстор Руфъс. Сега бе облечен с дънки и риза, с бронзова гривна на китката. Все още не бе спечелил сребърната. Ухили се на Кал.

- Здрасти, малък - каза той.

Кал се усмихна малко неловко. Алекс винаги се държеше добре с него, но не знаеше, че са гаджета с по-голямата сестра на Тамара. Кимия бе много красива и известна и около нея Кал винаги се чувстваше, сякаш ще се спъне или подпали. Беше нормално две популярни личности да се съберат заедно, но го караха да се сеща за много неща. Например, че е куц, чорлав или - както беше в случая - че е облечен с дрехите на Аарън.

Майстор Камерън завърши представянето си, като насочи шарени пръски към гостите. Всички извикаха в очакване да се намокрят, но водата изчезна на няколко крачки от главите на хората, като се изпари в шарени облачета. Господин и госпожа Раджави първи заръкопляскаха, когато друг маг пристъпи напред. Това бе висока жена с величествена сребърна коса. Кал разпозна в нея дамата, която нетърпеливо бе минала покрай него на входа.

- Анастасия Таркин - прошепна Тамара. - Тя е доведена майка на Алекс.

- Такава е - съгласи се Алекс. Изражението му, докато я гледаше, бе неутрално. Кал се запита дали я харесва. Когато Кал бе по-малък, искаше баща му да се ожени отново, така че да си има нова майка. Дори мащеха бе по-добре от никаква майка. Чак когато порасна, се запита какво ли щеше да бъде, ако баща му се бе оженил за някоя, която не харесва.

Анастасия Таркин властно вдигна двете си ръце. Във всяка държеше тънка метална пръчка. Когато ги пусна, те се издигнаха във въздуха пред нея. Тя махна с пръсти и едната завибрира, издавайки съвършен музикален тон. Кал подскочи от изненада.

- Готино, а? - погледна го Алекс. - Когато овладееш металите, ще можеш да ги накараш да вибрират на каквато искаш честота.

Другите метални пръчки вече трепереха. Всяка напомняше различна струна на китара, излъчваща музикален поток. Кал обичаше музиката като всеки друг човек, но не бе мислил например за това как алхимията може да се използва не за градеж и защита, не за атака и битка, а за изкуство. Музиката изпълни въздуха като дъжд и го накара да се замечтае за водопади и ледове, плуващи в океана.

Когато последната нота от мелодията заглъхна, металните парчета паднаха на земята и се разтопиха като дъждовна вода в калта. Госпожа Таркин се поклони и отстъпи назад сред дъжд от аплодисменти. Докато се отдалечаваше, намигна на Алекс. Може пък и да се разбираха.