Холи Блек - Медната ръкавица

- А сега - каза госпожа Раджави, - може би Аарън Стюарт, нашият макар, ще ни окаже честта да видим магията на Хаоса?

Кал почувства как зад гърба му Аарън се напряга, когато всички заръкопляскаха нетърпеливо. Тамара се обърна и потупа Аарън по рамото. Той я погледна за миг, прехапа устна и се изправи, за да си проправи път към центъра на маговете.

Изглеждаше много малък сред тях.

„Правя номера и ходя на купони“. Това бе казал Аарън на Кал, но Кал не бе приел, че говори буквално. Не знаеше какъв артистичен и красив трик може да направи един маг на Хаоса. Спомни си поглъщащия мрак, в който бяха потънали обсебените вълци, елементала, обсипан с влажни и широко разтворени усти, и потрепера -донякъде от ужас, донякъде от нетърпение.

Аарън вдигна ръце и разпери пръсти. Мракът плъзна от тях.

Гостите на тържеството замлъкнаха. Още хора се присъединиха към тълпата, зяпнали макара и сенките, които нарастваха около него. Магията на Хаоса идваше от бездната, от нищото. Тя бе сътворение и разрушение, събрани в едно цяло. А Аарън я направляваше.

За миг дори Кал се уплаши.

Сенките се събраха в два елементални двойника на Хаоса. Тънки, хлъзгави същества, напомнящи хрътки от чист мрак, по-малки от съществото в леговището на майстор Джоузеф. Но лудостта на бездната блестеше в очите им.

Хората на тържеството се разшумяха. Тамара стисна ръката на Кал.

А Кал зяпна. Това не изглеждаше като да е номер. Съществата като че действително бяха опасни. Те наблюдаваха тълпата, сякаш искаха да погълнат всички гости и да изчистят зъбите си с костите им, след като си ги изяли.

Съществата се плъзнаха по тревата.

Добре, Аарън, помисли си Кал. Разкарай ги. Прати ги обратно там, откъдето са дошли. Направи нещо.

Аарън вдигна ръка. Тъкани на мрака изскочиха от пръстите му. Челото му се сбърчи от съсредоточаването. Протегна се и...

Пакостник започна да лае като полудял, като изкара акъла и на Кал, и на Аарън. Кал видя как Аарън губи концентрация и как сенките изчезват от пръстите му.

Каквото и да бе искал да направи, не се получи. Вместо това единият от елементалите на Хаоса скочи във въздуха към майката на Тамара. Очите и се ококориха, а устата и зяпна от ужас. Вдигна ръка, а в центъра на дланта и блесна пламък.

Аарън падна на колене и разпери и двете си ръце. Тъмнината изригна навън и обкръжи елементала. Съществото изчезна заедно с двойника си. И двата елементала на Хаоса си отидоха, пръснаха се на сенки, които изчезнаха под светлината на слънцето.

Кал си спомни, че е летен ден, в който се провежда скъпо градинско тържество. Не бе сигурен дали е имало истинска опасност.

Всички се разсмяха и заръкопляскаха. Дори госпожа Раджави изглеждаше очарована.

Аарън се бе задъхал. Лицето му бе пребледняло, а бузите - зачервени, като че е трескав. Не изглеждаше като човек, направил фокус, а по-скоро като такъв, който едва не е убил майката на най-добрата си приятелка.

- Какво беше това? - обърна се Кал към Тамара.

- Какво имаш предвид? - попита. Очите и светнаха. - Справи се отлично!

- Можеше да загине - изсъска Кал, но се спря, преди да добави, че и майка и едва не е била изядена.

Аарън бе на крака и си проправяше път през тълпата към тях. Не напредваше бързо, тъй като всеки искаше да го приближи, поздрави и потупа по гърба.

- Това бе само номер, Кал - изсумтя Тамара, - а и останалите магове бяха наблизо. Те щяха да се намесят, ако нещо се бе объркало.

Кал почувства металния вкус на гняв в устата си. Знаеше много добре, че маговете не са безгрешни. Тамара също го знаеше.

Невинаги се намесваха навреме. Никой не бе спрял Константин Мадън, когато бе използвал магията на Хаоса, бе убил брат си и едва не бе унищожил Магистериума. Бе така ранен и белязан от станалото, че винаги носеше сребърна маска, за да прикрие лицето си.

Явно е ненавиждал как изглежда.

Кал вдигна ръка, за да докосне здравата кожа на собственото си лице, когато Аарън пристигна при тях изчервен и ококорен.

- Може ли да седнем някъде? - каза той достатъчно тихо, за да не го чуят гостите. - Имам нужда да си поема дъх.

- Естествено - Кал изкуцука на позиция пред Аарън и се приведе към Пакостник, за да му прошепне: - Отведи ме до фонтана.

Вълкът го дръпна напред и тълпата бързо се раздели да го пусне. Кал, Тамара и Аарън го последваха. Кал видя как Алекс го гледа съчувствено, макар Кимия вече да наблюдаваше представлението на следващия маг.

Пъстри искри се издигнаха във въздуха, когато обиколиха храста, оформен като щит, и откриха фонтан. Бе кръгъл, от жълт камък и имаше занемарен вид, който накара Кал да помисли, че е донесен отнякъде другаде. Аарън седна на ръба му и прокара пръсти през гъстата си руса коса.