Холи Блек - Медната ръкавица

Кал усети ръката на Тамара върху своята. Тя го издърпа от капандурата, а Аарън я затвори след тях. Продължиха надолу по коридора. Кал държеше пръстите си заровени в козината на Пакостник, за да се успокои. Почувства стомаха си празен и изпита облекчение, когато стигнаха до тясна врата, която се отвори тихо. Озоваха се в нещо, което приличаше на още един кабинет.

Златистозелената светлина на факлите показа удобни дивани в центъра на стаята, маса за кафе и бюро. До едната стена имаше рафт с книги, но томовете не бяха така красиво подвързани като тези, които Кал видя в библиотеката. Изглеждаха стари, прашни и изтъркани. Някои имаха скъсани гърбове, а други представляваха просто ръкописи, навързани с мръсни ластици.

- Какво е това място? - попита Кал, когато Пакостник скочи на един от диваните и го обиколи няколко пъти, преди да се свие да спи.

- Скривалище - блеснаха очите на Тамара. - Родителите ми не смятат, че зная за него, но аз знам. Има книги за опасни вълшебни техники и всякакви записки от едно време. Имало години, когато маговете можели да правят пари с магия и ръководели огромни корпорации. После прокарали закон, според който не можеш да правиш пари в нормалния свят. Някои семейства изгубили всичко.

Кал се запита дали точно това не се е случило със семейството на Джаспър и дали и семейство Хънт не са правели пари по този начин. Или семейството на майка му? Осъзна, че не знае нищо за него.

- А как изкарват пари магьосниците? - попита Аарън и огледа стаята. Очевидно мислеше за огромното имение, в което се намираха, и за тържеството, което бяха посетили.

- Можеш да работиш за Асамблеята или на нормална работа - обясни Тамара. -Но ако си имал пари от едно време, може да ги инвестираш.

Кал се запита как Константин Мадън е натрупал състояние, но съобрази, че търговските закони едва ли означаваха нещо за него, щом воюваше с останалите магове. Това накара Кал да се сети за причината, поради която бе отишъл при Тамара на първо място.

- Смяташ ли, че някой от тържеството може да се върне в Магистериума? - попита Кал. - И да ме откара там?

- До Магистериума? Но там няма никого - отвърна Аарън.

- Все трябва да има - възрази Кал. - Някъде трябва да спя. Не мога да се върна вкъщи.

- Стига глупости - каза Тамара, - ще останеш тук, докато започнем училище. Ще плуваш в басейна, ще се упражняваш в магия. Вече съм се разбрала с нашите. Ще си имаш стая и всичко останало.

Кал се протегна и погали Пакостник по главата. Вълкът дори не отвори очи.

- Не смяташ ли, че родителите ти ще възразят?

Все трябваше да са чули какво говорят за него останалите.

- Ще се радват да си наоколо - поклати глава Тамара. На Кал му стана ясно, че не всички причини за това са безкористни.

Нямаше обаче къде другаде да иде, а и не бяха казали нищо лошо за него. Смятаха, че майстор Руфъс си има причина да го избере.

- Обади се на Алистър - рече Аарън. - Нека не се тревожи. Дори да не иска да се върнеш в Магистериума, хубаво е да му кажеш, че си добре.

- Аха - отвърна Кал и си спомни за баща си, свит до стената на склада. Чудеше се с каква решителност може да го преследва и убие. - Утре. След като се наядем в бюфета, поплуваме в басейна и намерим нов начин да прецакаме Джаспър.

- Може да се поупражняваме и с магията - ухили се Аарън. - Майстор Руфъс страшно ще се изненада. Ще минем Втората врата преди всички останали.

- Важното е да е преди Джаспър - добави Кал, а Тамара се разсмя. Пакостник се завъртя по гръб и захърка тихо.

Времето, прекарано в „Гейбълс“, позволи на Кал да оцени какво е да бъдеш богат.

За закуска го събуждаха с камбанка, а после хапваха в голямата слънчева стая, гледаща към градината. Въпреки че родителите на Тамара предпочитаха лека закуска с хляб и кисело мляко, за гостите си не се скъпяха. На масата винаги имаше прясно изцеден сок и топла храна като яйца и сандвичи, а не зърнени закуски с мляко. Също и масло на бучки, което да си намажеш на филията, а на Пакостник даваха нарязано месо в купа, макар да не му разрешаваха да нощува в къщата. Спеше върху прясното сено в конюшните и изнервяше конете.

На Кал му бе трудно да повярва, че е попаднал на място, разполагащо дори със собствена конюшня. Имаше и дрехи, размера на Кал, чисто нови, изгладени и окачени в гардероба в стаята му. Бели ризи. Дънки. Бански.

Тамара явно бе израснала така. Говореше за иконома и прислугата като за нещо съвсем нормално. При басейна си искаше студен чай и оставяше кърпите си на тревата, убедена, че някой ще дойде да ги прибере.