Холи Блек - Медната ръкавица

Родителите на Тамара дори се съгласиха да кажат, че Кал пътува с тях и че след това ще го отведат направо в Магистериума. Господин Раджави го увери, че по телефона Алистър е звучал любезно и е пожелал на Кал приятно прекарване. Кал не смяташе, че Алистър се е зарадвал на обаждането, но семейство Раджави бяха достатъчно могъщи и не вярваше той да тръгне подире му, докато е под тяхна закрила. А щом се озовеше в Магистериума, щеше да е на сигурно място.

Не знаеше какво точно ще прави в края на учебната година, но това бе далеч в бъдещето и не го притесняваше.

Въпреки че Кал се безпокоеше по отношение на баща си, той изкара дългите летни дни в плуване, лежане по тревата и ядене на сладолед. Притесни се, когато за пръв път дойде по бански на оформения като мида басейн, осъзнавайки, че Аарън и Тамара никога не са виждали голите му крака. Левият бе по-тънък от другия, покрит с белези, които с годините бяха избледнели от тъмночервени до светлорозови. Не е толкова зле, мислеше си отчаяно той, докато гледаше краката си в стаята. Но не бяха за пред хората.

Никой от двамата обаче сякаш не забеляза. Само се смееха и го пръскаха с вода. Скоро Кал вече седеше на ливадата до тях, също и с Алекс и Кимия, сушеше се на слънце и пиеше студен ментов чай със захар. Дори имаше някакъв тен, което никога не му се бе случвало. Нормално, нали ходеше на училище под земята...

Понякога Аарън играеше тенис с Алекс, стига да успееше да го измъкне от Кимия. Магическият тенис се стори на Кал същия като този при нормалните хора, само че всеки път, когато топката полетеше встрани, Алекс я призоваваше с едно щракване на пръстите.

Макар да си бяха обещали да се упражняват с магията, почти не го правеха. Един или два пъти напалиха огън извън къщата, като го оформяха в пламтящи и лесни за контролиране топки или използваха земна магия, за да изтеглят железни нишки от прахта. Веднъж се упражняваха да вдигат големи камъни от земята, но когато един от тях полетя опасно близо до главата на Аарън, госпожа Раджави излезе и им се скара, задето бяха застрашили макара. Тамара само вдигна поглед нагоре.

Един късен следобед, когато въздухът бе изпълнен с бръмчащи пчели, Кал стана от закусвалнята и тръгна към стълбището. Точно тогава чу господин Раджави да говори в една от гостните. Шепнеше, но когато Кал приближи, бе прекъснат от Алекс. Алекс не викаше, но гневът в гласа му бе ясно доловим.

- Какво се опитвате да ми кажете, сър?

Кал приближи още. Не бе сигурен какъв точно разговор подслушва. Каза си, че го прави, ако случайно говорят за Аарън, но всъщност бе по-притеснен да не са открили нещо за него. Дали Алистър не бе споменал нещо на госпожа Раджави по телефона, което тя бе спестила на Кал? В света на маговете вече се смяташе, че Алистър е лудичък, но пък това, което имаше да каже за Кал, бе вярно.

- Радваме се на присъствието ви като гост - рече госпожа Раджави, - но Кимия е още много млада. Смятаме, че избързвате.

- Искаме да скъсате преди началото на учебната година - довърши господин Раджави.

Кал въздъхна. Не говореха за Аарън, нито за Кал или нещо важно. Обсъждаха любовния живот на дъщеря си.

- И това няма нищо общо с факта, че мащехата ми не подкрепи последното ви предложение в Асамблеята? -избухна Алекс, а Кал реши, че може и да говореха за нещо сериозно.

- Дръж си езика зад зъбите - отвърна господин Раджави. - Казах нещо за уважението.

- А уважението към избора на дъщеря ви? - повиши глас Алекс. - Кимия! Кажи му!

- Не мога да повярвам, че това се случва - намеси се Кимия. - Искам да спрете да крещите.

След години караници с баща си, довели до ужасния сблъсък, за който не можеше и да помисли, без да му стане лошо, Кал разбра, че нещата не отиват на добре.

Пое си дълбоко въздух, отвори вратата на стаята и погледна четиримата с най-обърканото изражение, което можа да изимитира.

- Здравейте - рече Кал. - Съжалявам. Къщата е много голяма и се загубих.

- Калъм - отвърна госпожа Раджави, като си наложи да се усмихне.

Кимия изглеждаше така, сякаш ще се разплаче, а Алекс бе готов да удари някого. Кал познаваше това изражение.

- Здрасти, Алекс - поздрави Кал и се опита да измисли добра причина да го измъкне, преди да каже нещо, за което после ще съжалява.

- Може ли да дойдеш с мен за малко? Аарън искаше... ъъъ... да те пита нещо.

Алекс изгледа Кал така гневно, че за момент той се усъмни дали е взел правилното решение. После обаче Алекс кимна и каза:

- Разбира се.