С Кинкейд - Създадена да убива

Костваше ми огромни усилия да се сдържа и да не пристъпя напред, за да строша ръката на майка ѝ.

— Какво съм ти казала за някои теми, които да избягваш? — просъска матриаршата. — Изобщо не я питай за мъглявината!

— Просто попитах дали е толкова красива, колкото съм чувала — възрази Дония.

— Не ме интересува защо си попитала. Дъщерята на Великия еретик не може да си позволи да пита за нещо, което би могло да се изтълкува погрешно като научно любопитство.

После матриаршата каза:

— Това е аватарът на Саливар Домитриан. Скоро всички ще започнат да се бият за вниманието му. Върви и му изрази уважението си, преди да са се струпали около него.

Няколко минути по-късно попита:

— Защо стоиш в самия край на тази тълпа, Сидония? Та ти си заобиколена от нищожества! Махни се оттам, за да не си помисли някой, че си една от тях!

Изведнъж Дония и матриаршата се напрегнаха. Изправих се, за да наблюдавам гърбовете им, и се запитах какво ли са видели току-що, та да застанат като на тръни. Матриаршата рязко протегна ръка и стисна Дония за рамото.

— А сега много внимавай с това момиче Пасус…

Пасус.

Присвих очи, когато Дония подхвана нервен разговор с момичето, което би трябвало да е Елантра Пасус. Познавах добре семейството ѝ, защото си бях поставила за задача да се запозная с всички врагове на Империан, тоест врагове на Сидония. Преди година бях наблюдавала на живо дебатите в Сената, когато сенатор Фон Пасус с наслада укори бащата на Сидония. Пасус и съюзниците му бяха най-ревностните хелионисти в Сената и имаха достатъчно гласове, за да подложат на остра критика сенатор Фон Империан като „еретик“. Това беше ужасен удар по репутацията на семейство Империан, за който матриаршата още не можеше да прости на съпруга си.

Мен също много ме беше яд на сенатор Фон Империан, защото беше изложил на опасност дъщеря си, като говореше публично по въпроси, по които не се говореше открито. Поставяше под съмнение логиката на забраната за научното образование. Имаше странни идеали и изпитваше абсурдно преклонение към учението. Това беше една от причините да събира стари бази данни, съдържащи научни знания, като онези, които матриаршата и аз набързо скрихме от инквизитора. Вярваше, че човечеството трябва отново да прегърне научното знание и изобщо не се замисляше как действията му могат да се отразят на семейството му.

Беше безразсъден.

А сега заради него Дония трябваше да се държи с дъщерята на сенатор Фон Пасус така, сякаш бащите им не са съперници.

Тя не разговаря дълго, побърза да се извини и да се отдалечи.

Изненадващо матриаршата я потупа по рамото.

— Добре се справи. — Това беше много рядка похвала от нейна страна.

Измина цяла вечност, преди Дония да свали шлемофона си. Под очите ѝ се бяха появили тъмни сенки от изтощение.

— Хайде да обсъдим представянето ти — рече матриаршата и величествено се изправи на крака. — Беше много добра в избягването на забранени теми и много предпазлива в разговорите, но къде сбърка?

Дония въздъхна.

— Сигурна съм, че ще ми кажеш.

— Беше някак плаха — рече матриаршата. — Неуверена. Дори те чух да се запъваш няколко пъти. Ти си бъдещ сенатор. Не можеш да си позволиш да си слаба. Слабостта е признак за малоценност, а семейство Империан не е такова. Един ден ти ще бъдеш наш лидер и ще пропилееш всичко, което твоите предци са спечелили за теб, ако не се научиш да показваш сила! Има други членове на елита на Високопочитаемите, които благодарение на идиотщината на баща ти ламтят да вземат това, което имаме. Алчни Високопочитаеми мъже и жени, които ще се радват на провала на семейството на Еретика! Баща ти ще докара това семейство до разруха, Сидония. Не трябва да си като него.

Дония отново въздъхна. Аз обаче наблюдавах матриаршата от мястото, където се спотайвах, забравена в ъгъла на стаята. Понякога подозирах, че ценя благоразумието ѝ повече от дъщеря ѝ. В края на краищата Дония имаше много слабо чувство за самосъхранение. То никога не ѝ е било нужно, защото беше израснала защитена. Самата идея за врагове, които се прокрадват в мрака, продължаваше да ѝ е чужда.

Аз не бях като нея. Не бях защитена.

Колкото и да се чувствах готова да разкъсам на парчета матриаршата и да ѝ строша костите, когато шамаросваше и щипеше дъщеря си, не можех да не призная студеното, безмилостно благоразумие в предупрежденията ѝ. Знаех, че е убедена, че постъпва така, както е най-добре за Дония, когато се държи безцеремонно и грубо с нея. Бащата на Дония беше поставил семейството в опасност с нетактичността и своенравието си, а благодарение на инстинкта си за оцеляване матриаршата разбираше това. Изглежда, че тя единствена от семейството си даваше сметка за опасността, която криеше посещението на инквизитора.