С Кинкейд - Създадена да убива

Беше изпаднала в едно от странните настроения, които я обхващаха, след като се беше ровила с баща си в старите научни бази данни. В такива вечери ставаше замечтана и изпълнена с оптимизъм, че отговорите за онези загадки на вселената ще се разкрият пред нея.

Въпреки желанието ми да се съсредоточи върху заплахите на Тирус, които я грозяха, не можах да устоя, когато тя потупа с ръка постелката до себе си. Излегнах се до нея и от тази близост ме обзе странно, вълнуващо чувство. Още от първите ми дни в крепостта Дония се сгушваше до мен както… както си представях, че правят сестрите, за да ми разказва разни неща. Също като двама човеци, две приятелки си говорят като равни. Понякога си разправяхме разни истории. Веднъж започна да ми показва букви, решена да ме научи да чета. За няколко седмици се научих.

Днес споделяше с мен някои от нещата, които бяха чели заедно с баща ѝ в кабинета му.

— Казах ли ти, че нашите тела са направени от мънички атоми и че тези неща се наричат „елементи“? Това е направо невероятно, Немезида. Знаеш ли откъде идват тези елементи?

Тя облегна глава на рамото ми и аз почувствах онази странна отдаденост, която изпитвах само към нея.

— Не мога да се сетя. Кажи ми.

— От вътрешността на звездите! Помисли само. — Възхитена, тя вдигна ръка над нас. — Всяка частица от нас идва от процеса, наричан ядрен синтез, който се случва само вътре в звездите. — Тя потисна една прозявка. — Странно е дори да си го помисли човек. Всички ние се състоим от звезден прах, превърнат в съзнателно същество. Всъщност хелионистите и старите учени са единодушни в това, макар че никой от тях не го съзнава.

Замислих се върху думите ѝ, преценявах ги. Ако казаното е вярно, това легло, стените на крепостта около нас, всичко беше дошло от онези блещукащи светлини отвъд прозореца.

Дония ми се усмихна сънливо.

— Казах ти, че имаш същата божествена искрица, каквато имам и аз. През цялото време съм била права, Немезида.

Тя се унесе в сън до мен, а аз известно време наблюдавах как гърдите ѝ се повдигат и спускат, преди да се измъкна от леглото ѝ и да се преместя на моето място върху матрака. Докато прехвърлях в ума си думите ѝ, в стомаха ми се настани странна празнина. Дония имаше темперамента на майка си и любопитството на баща си, но беше по-добродушна от тях.

Един ден можеше да стане велика. Би могла да направи това, което нейният баща никога не би могъл, и да съюзи тези две фракции в Сената — да обедини хелионистите с онези, които искаха връщането на научните занимания… Ако успееше да оцелее достатъчно дълго, за да го стори.

А тя щеше да оцелее.

У мен пламна силна решителност. Докато имах дъх в тялото си да я защитавам, тя щеше да оцелее .

Много пъти бях слушала този разказ от Сидония и духовника. Това беше един от основните хелионистки митове. Преди векове имало пет планети, посветили се на запазването на цялото събрано научно и технологично знание на човечеството в грамадни суперкомпютри. Изведнъж обаче една голяма супернова ги унищожила всичките. За хелионистите това беше важно събитие. За тях звездите бяха средствата, чрез които Живият Космос изразява волята си. Забранителят — духовният водач на хелионистката вяра — обявил унищожението, причинено от онази супернова, за божествено дело.

Империята понесла съкрушителен удар. Тогавашният император обединил своите владения в обща кауза и обявил Хелионистки кръстоносен поход. Вярващите методично унищожили другите хранилища на научно и технологично знание. Изучаването на науките и математиката било забранено като богохулство. И оттогава не е била създадена никаква нова технология. Единствените съществуващи звездолети и машини бяха онези, построени от предците на хората преди суперновата. Звездолетите продължаваха да летят, защото машините ги поправяха, а пък тези машини ги поправяха други машини, макар че състоянието на всичките се влошаваше. Тази технология беше изцяло в ръцете на елита на Високопочитаемите.

Излишните, онези хора, които живееха на планети и се подчиняваха на имперската власт, трябваше да се задоволят само с машините, които им даваха на заем благородните Високопочитаеми. Тъй като изучаването на науки се считаше за богохулство, те не можеха да си построят свои звездолети.

Стабилността на империята се крепеше на това основно разделение между Излишните и Високопочитаемите.

Като търсеше в Сената съюзници за идеята си за отмяна на забраната върху научното образование, сенатор Фон Империан застрашаваше самото равновесие на силите. Посещението на инквизитора беше сигнал за нарастващото недоволство на императора от действията му.