С Кинкейд - Създадена да убива

В тъмното настъпи пълна тишина.

В този момент една от прислужничките включи осветлението. Семейство Империан първо напусна хелиосферата. Последваха го инквизиторът и свещеникът. След това и аз се изнизах навън заедно с прислужниците.

Сенаторът придружи инквизитора до вратите на платформата за излитане. Гостоприемството му не стигна дотам да му предложи да пренощува в крепостта. Аз ги следвах на почтително разстояние по коридора, но слухът ми бе толкова остър, че чух какво си казаха на раздяла.

— И така, каква е присъдата? — избоботи сенаторът. — Достатъчно набожен ли съм за изискванията на императора? Или и вие искате да ме наречете „Великия еретик“?

— Поведението ви е това, което обижда императора — отвърна инквизиторът. — И не вярвам той да реши, че то се е подобрило. Колко самонадеяно само изрекохте обидното прозвище, с което сте се сдобили! А ереста е нещо опасно, Високопочитаеми, и аз ви съветвам да внимавате.

— Сенаторе. Така ще се обръщате към мен.

— Ама, разбира се, сенатор Фон Империан — отвърна инквизиторът подигравателно.

С тези думи двамата се разделиха.

Намерих Дония застанала до един прозорец с изглед към вратите на платформата за излитане. Отказа да се махне от там, докато корабът на инквизитора не изчезна в мрака. Тогава зарови лице в шепите си и заплака.

— Какво има? — попитах с нарастваща тревога.

— О, Немезида, изпитвам такова облекчение! — Тя вдигна обляното си в сълзи лице и се засмя. — Ти си спасена! — Хвърли се към мен и ме прегърна. — О, не виждаш ли? Той може да е много ядосан на баща ми, но ти си в безопасност . — Дония притисна глава в рамото ми. — Не бих могла да живея без теб.

Мразех да говори така, като че ли означавах всичко за нея, когато всъщност тя беше тази, която беше всичко за мен.

Дония продължи да плаче. Обгърнах я с ръце — жест, който все още ми се струваше неестествен и странен, и се замислих колко необикновено нещо са сълзите. Аз нямах слъзни канали и не можех да плача, но много пъти бях виждала сълзи и знаех, че са свързани с болка и страх.

Ала изглежда, че можеха да бъдат предизвикани и от радост.

Като единствена наследница на галактически сенатор от Дония се очакваше да заеме мястото на баща си, когато той се оттегли. Това означаваше, че сега тя трябваше да развие политически инстинкт и да се научи да разговаря с елита от Високопочитаемите, управляващата класа на империята. От уменията ѝ да общува щяха да зависят бъдещите съюзи на семейството ѝ и да гарантират продължаването на неговото влияние. Виртуалните форуми бяха единственото ѝ средство за упражняване на социалните ѝ умения. Самата аз никога не бях виждала тези форуми, но Дония ми беше обяснила, че се намират в една виртуална реалност, в която хората използват аватари, за да поддържат връзка помежду си.

Два пъти в месеца Дония беше принудена да посещава тези официални събирания във форумите, където трябваше да се среща с други по-млади Високопочитаеми в отдалечени звездни системи, предопределени да наследят властта в империята. За нея тези срещи бяха мъчителна необходимост. Докато се подготвяше за този ден, раменете ѝ бяха хлътнали, а отпадналостта ѝ личеше от всяка фибра на тялото ѝ.

Както винаги, матриаршата не обръщаше внимание на мрачното ѝ настроение.

— Императорът вече сигурно е получил доклада за посещението на инквизитора — каза тя. — Ако глупавият ти баща е успял да ни създаде нови проблеми…

— Моля те, не го наричай глупак, майко. Всъщност по свой начин вижданията му са много смели и напредничави.

— … ако е така, тогава императорът ще трябва да го е казал на доверениците си. Техните деца сигурно са го чули. Ти трябва да се ослушваш , Сидония, както за това какво казват те, така и за онова, което не казват. Оцеляването на семейството ни може да зависи от информацията, която събираш от тези форуми.

Матриаршата държеше извънредно много на тези сбирки, винаги седеше до Дония, но се включваше в комуникационната система със свой шлемофон. По този начин тя следеше контактите на дъщеря си, като просъскваше съвети — или по-скоро заповеди — в ухото ѝ.

Днес двете се настаниха пред конзолата на компютъра и си сложиха шлемофоните, за да започнат да наблюдават един свят, който само те можеха да видят. Аз слушах, докато Дония водеше със запъване банални разговори за това-онова. От време на време допускаше по някой гаф в общуването и матриаршата я ощипваше за наказание.