Томи Адейеми - Деца от кръв и кости

На мама и тате, които жертваха всичко, за да ми дадат шанс,

и на Джаксън, който повярва в мен и в тази история, много преди аз да повярвам в нея.

Клан Ику

Магове на живота и смъртта

Титла: Жътвари

Божество: Оя

Клан Еми

Магове на ума, духа и сънищата

Титла: Свързвател

Божество: Ори

Клан Оми

Магове на водата

Титла: Приливен

Божество: Йемоджа

Клан Ина

Магове на огъня

Титла: Огнени

Божество: Санго

Клан Афефе

Магове на въздуха

Титла: Ветрени

Божество: Аяо

Клан Айе

Магове на земята и желязото

Титла: Земен и Споител

Божество: Огун

Клан Имоле

Магове на светлината и тъмнината

Титла: Светлинен

Божество: Очумаре

Клан Иусоан

Магове на здравето и болестта

Титла: Изцелител и Заразител

Божество: Бабалуайе

Клан Ариран

Магове на времето

Титла: Прорицател

Божество: Орунмила

Клан Ернако

Магове на животните

Титла: Укротител

Божество: Оксоси

Опитвам се да не мисля за нея.

Но когато все пак това се случи, в мислите ми се появява ориз.

Когато мама беше тук, колибата винаги миришеше на ориз джолоф [1] Традиционно ястие в Западна Африка. — Б. пр. .

Спомням си как лицето й грееше като лятно слънце, как усмивката й даваше енергия на тате. Как бялата й коса се къдреше и навиваше винаги разпусната буйна грива.

Чувам легендите, които ми разказваше вечер. Бликналия смях на Тзеин, когато играеха агбьон в парка. Виковете на тате, когато сложиха въжето на шията й. Писъците й, докато я завличаха в мрака.

Заклинанията, изливащи се от устата й като лава, магията на смъртта, която я остави ранима.

Мисля си как трупът й висеше от онова дърво.

Мисля за краля, който ни я отне.

Зели

Избери мен.

Едва се сдържам да не запищя. Забивам нокти в жезъла си от африкански дъб и стискам, за да спра да се въртя. По гърба ми избиват капки пот, но не мога да кажа дали е от жегата в ранното утро, или заради ожесточеното биене на сърцето в гърдите ми. Изминаваха луна след луна.

Днес не може да се случи отново.

Прибирам кичур снежнобяла коса зад ухото си и се старая да остана спокойна. Както винаги Мама Агба прави избирането изтощително, взирайки се във всяко момиче точно толкова дълго, че да ни накара да се притесним.

Веждите й се движат в несломимата съсредоточеност и добавят още линии към бръчките на челото й. С тъмнокафявата си кожа и кафтана в приглушени цветове тя изглежда като който и да е друг старейшина в селото. Човек не би се досетил, че жена на нейната възраст може да е толкова опасна.

— Ъхъм… — прочиства гърлото си Йеми в предната част на ахерето с не особено прикрито желание да ни напомни, че вече е преминала това изпитание.

Тя ни се хили самодоволно, докато върти ръчно издялания си жезъл и чака с нетърпение да види коя от нас ще бъде победена от нея в двубоя за завършването ни. Повечето момичета се скриват от ужас при вероятността да се изправят срещу Йеми, но днес аз го желая. Упражнявала съм се и съм готова.

Знам, че мога да спечеля.

— Зели.

Дрезгавият глас на Мама Агба пронизва тишината и останалите петнадесет момичета, които не са избрани, въздишат едновременно. Името отеква по плетените стени на тръстиковото ахере, докато осъзная, че е извикала мен.

— Наистина ли?

Мама Агба премлясва с уста.

— Мога да избера някоя друга…

— Не! — Изправям се на крака и бързо се покланям. — Благодаря ти, Мамо. Готова съм.

Когато си проправям път през другите, морето от кафяви лица се разделя. С всяка крачка се фокусирам върху начина, по който босите ми крака се движат по сплетените тръстики върху пода на Мама Агба, и преценявам триенето, което ще ми е нужно в битката, за да си осигуря предимство.