Йохана Синисало - Никога преди залез

С християнския дяволски фолклор са свързани и наративите за земни деца, подменени от подземните хора или направо отвлечени в техния свят. Дори в тра­диционния фински фолклор смененото дете е деформирано, умствено увредено бебе, което никога не става възрастен. Предполага се, че в най-старинните пластове на народните поверия то е било олицетворение на злите мъртви, които не са били допускани до Туонела (или Манала - подземния, отвъдния свят), а в по- новите сказания подменящият е самият дявол, който дебне да докопа още некръстени деца. В подобни легенди от християнско време се откриват обяснения и за произхода на расите, на примитивните народи, на различните като цяло - още един от ключовите опорни стълбове в сюжета на „Никога преди залез“.

Дебютният роман на Йохана Синисало (р. 1958) излиза през 2000 г. и мигом се превръща в първата научнофантастична творба, удостоена с престижната награда „Финландия“. По онова време обаче авторката съвсем не е начинаеща. Още от края на 80-те и ранните години на 90-те тя доминира като значима, оригинална и обичана финландска писателка във фантастичния жанр с внушителна колекция от награди „Аторокс“ за разкази в тази област. При това се смята за първата финландска авторка, пробила в мейнстрийм сферата, прекосявайки жанровите граници и бариери. През 2004 г. „Никога преди залез“ грабва и наградата „Джеймс Типтри-младши“, а през 2009 писателката е номинирана за „Небюла“ с друга своя творба. До 2014 г. Синисало написва още пет романа, в които отново се спира на наболели екологични проблеми от съв­ремието ни и мотива за човека животно, безпомощен пред аморалните сили в природата и обществото, но и редица разкази, есета, комикси, критически и науч­ни статии, телевизионни сценарии. Кариерата ѝ минава и през рекламния бранш, в който придобива навика да работи с дисциплина и морал. Като свои вдъхнови­тели посочва автори от ранга на Туве Янсон, Астрид Линдгрен, Л. М. Монтгомъри, Рей Бредбъри, Владимир Набоков, Маргарет Атууд, Мишел Турние, Волтер Килпи, Джордж Оруел и Олдъс Хъксли.

Сред гореизредените ярко изпъква името на Туве Янсон, шведскоезичната сънародничка на Синисало, покорила света със своята поредица за Муминтрол. В няколко интервюта авторката на „Никога преди залез“ споменава „Кометата идва“ (1968) на Янсон. За нея това е образец за фантастика, където научната фактология е пропила един измислен и все пак правдопо­добен свят, ето защо творбата от раз я приковава към муминските книжки, но също така я насочва към въпросния жанр в собствената ѝ писателска кариера. Синисало описва „Кометата идва“ като научнофантастичен трилър и озадачаваща приказка в едно. За разлика от Туве Янсон, за която е известно, че се е вдъхновила за своя Мумин от страшните тролове в скандинавската народна традиция и илюстрациите на шведската художничка Елза Бесков (1874-1953), Синисало от своя страна никога не се е бояла от тези образи. Фиктивни светове като Муминската долина и Нарния са я очаровали, впечатлявал я е космосът със своите далечни планети, но съзрявайки като писател, постепенно осъзнава, че най-причудливите и интригуващи пространства са просто версии на нашата собствена среда на живот, изопачени алтернативи на иначе тривиалното ни ежедневие. Това е причината Синисало да възприема жанровото творчество като мощно оръжие за социална критика и анализ. В едно интервю тя заявява: „Обичам да пиша истории, които те оставят с това почти реално усещане, и да си играя с идеята, че въпросната версия на вселената е някъде съвсем близо до нас, точно зад следващия ъгъл“. За финландката фантастиката не е самоцел, тя предпочита да страни от прашасалите парадигми и да пише книги, в които може да се случи какво ли не. Обича да разтяга и разкъсва жанровите граници с цел да запълни бездната между научната фантастика и безуслов­ната доминация на реализма във финландската литература, за която историческото минало и емпиричният подход към сюжета са определящи. В своята фик­ция се сдобива с възможността да отведе читателя отвъд пределите на табутата, като игриво нарича „Никога преди залез“ социофантастика. Тук авторката си поставя задачата да отговори на въпроса „ами ако?“ т.е. „какъв би бил светът ни, ако...“. Според Синисало, добрата научна фантастика се намира в непрекъснат диалог с днешния ден - поставя под въпрос ценностните системи, политическата действителност, социалните йерархии, дори ролите на половете. Същевременно в своя своеобразен манифест „Уиърд и гор­да с това“ (Weird and proud of it, 2011) тя се обявява против термините „фентъзи“ и „научна фантастика“, въвеждайки ново обозначение - финландски уиърд (финс. suomikumma, англ. Finnish Weird). Целта е да се надмогнат стереотипните предубеждения, които читателите хранят по отношение на сюжетите и тематиката в традиционната фантастика, като наред с това нейните фенове от своя страна следва да се чувстват предупредени, че четивото няма да съответства на очакванията им. Този вариант би бил най-справедлив и за авторите, и за читателската аудитория. По думите на Синисало: „Аз пиша истории, за Бога, не определени жа­нрове. Жанрът не е целта на писането, а просто един от множеството инструменти пред автора. Като всички писатели, аз използвам фикцията, за да разсъждавам, да анализирам и в опит да деконструирам определени - често обществени - проблеми и разногласия“ (в Books from Finland, 5.09.2011). В своя увод към наскоро публикуваното издание Finnish Weird 2014 (от Хелзинкското общество на научната фантастика) Синиса­ло допълва размислите си по въпроса: „След по-малко от 200 години писмена литературна традиция и де­сетилетни стражари, отбягвали творби с фантастични елементи като евтин ескапизъм, финскоезичните писатели понастоящем създават литература, представляваща феноменална смесица от научна фантастика, фентъзи, хорър, сюрреализъм, магически реализъм и пр. Тя е силно оригинална, свежа и удивителна, понякога възпява елементи от нашия богат фолклор и митотворчество, друг път се рее из висините на научнофантастични светове или пък историите са почти реалистични, но съдържат тази бегла странност или причудливост, която ги оразличава от миметичното писане“. За Синисало прокарването на граници между жанровете е спъващо, дори съвършено излишно. В допълнение финландският уиърд въплъщава и типичната за финландците меланхолия, афинитета към техния собствен лаконичен черен хумор и атавистичното усе­щане за природата като уютен дом, без обаче да е лишена от зловещи характеристики, диви зверове, снегове и студове. Творбите на Йохана Синисало - и в частност „Никога преди залез“ - вече са признати за първообрази на финландския уиърд в родината ѝ. Според нейната собствена теория, добила вече нормативност във Финландия, „уиърд“ обединява всички „диагонални“, хибридни или още неназовани подходи към ситуации от ежедневието или социални проблеми, които помагат на автора да ги освети от различен, неприви­чен за реалистичната литература ъгъл. С особен заряд са наситени редовете, в които Синисало обезоръжава евентуалните критици в гореспоменатия увод към Finnish Weird 2014: „Не се опитвам да твърдя, че ние, финландците, сме преоткрили колелото - ню уиърд - и се опитваме да си го присвоим, съвсем не. Мъча се да кажа, че скандинавските страни не са измислили и криминалния роман, но след международния успех на детективската и криминалната литература от Швеция, Норвегия и т.н. Nordic Noir се превърна в етикет за определено качество на писането. Според мен обозна­чението Finnish Weird също е бранд - запазена марка, която обещава екстремно пътуване през оригинал- на проза от доста многообразни автори с изявено лич­ни стилове. Ние сме уиърд и се гордеем с това.“ Така според нея финландският уиърд притежава качествата да се превърне в следващия нордски литературен феномен, концептуална стока за износ и културен обмен.