Йохана Синисало - Никога преди залез

Опозицията светлина-мрак, наситена със силен фолклорно-християнски заряд, е основен мотив в из­вестната финландска песничка „Лъчеструйна и Трол“ (Paivansade ja menninkdinen, 1949), чиито меланхо­лични, сантиментални тонове я превръщат в неизме­нен съпровод на всевъзможни празненства, особено след няколко бири. С други думи, текстът, вдъхновил както заглавието, така и названията на отделните час­ти в настоящата книга, за съвременния финландец е разпознаваем и изпълнен с алегории, които няма нужда да бъдат обяснявани експлицитно. За удобство на българския читател обаче Йохана Синисало препоръча текстът на песничката, който иначе не е част от романа ѝ, също да бъде включен в превода. Тролът в случая е представител на онези чужди нам, озадачаващи нощни създания, чиито мотиви са неизвестни на човека. Финският фолклор е населен с богато многообразие от подобни приказни същества. В романа се гово­ри за hiisi, демони или великани, чрез които хората са си обяснявали явления без очевидна естествена причина. Кой например би могъл да разположи гигант­ски каменен блок насред гората, да издълбае пролука в скалата или да натрупа голяма камара камъни (т. нар. „шумни“ или дяволски камъни за сауна, за които става дума в една от главите на „Никога преди залез“), ако не надарените с внушителна физическа сила тролове. Вярвало се е, че в миналото те са обитавали районите, по-късно населени от човешкия род. Нашето настъпление и смущаващо поведение ги е накарало да се оттеглят в още по-затънтени, отдалечени, периферни ре­гиони. В народните наративи хийсите често притежа­ват човешки черти, но са оприличавани и на великани, и на планински тролове. Те се числят към т. нар. народ на хийси, който според различни трактовки се домогва до хората посредством невидими за човешкото око същества или болестотворни магически сили. Домът им е Хийтола, разположена в труднопроходими местности, възможно най-далеч от човешките поселения.

Подземните народи, наричани общо maahiset във финския фолклор, обитават земните недра или пла­нински пещери. Тъй като са социални митични съз­дания, за тях са характерни общностите, дори йерар­хичните структури, поради което се доближават до чо­вешките общества. Приписвани са им антропоморфни черти и се е вярвало, че си имат семейства и къщи, обработват ниви и отглеждат добитък точно като селските стопани на земната повърхност. В Северна Финландия било особено разпространено схващането, че техният свят е противоположен на нашия и всичко там е обърнато огледално: подземните обитатели ходели надолу с главата, а краката им се докосвали до нашите, дясното на земята съответствало на лявото под нея и т.н. Хората и подземните народи си битували паралелно, всеки от своята страна, като се срещали само в определени ситуации, когато се случвало човешко същество да посети подземните или пък те били виждани да се разхождат по земята.

С оглед на пространството, което населява, народът на хийси е бил приравняван с духовете на мъртъвците, за разлика от индивидуалното понятие хийси със значението на великан, дявол. Народът на хийси традиционно е бил описван като шумна тълпа от миниатюрни създанийца, принудени да живеят в горите, след като избягали от християнската църква, звъна на църковните камбани и гласа на местния пастор. Спо­ред хората, чиито пътища се пресичали с тези на хийсите, те били шепнещо гъмжило, което ги обкръжава­ло или минавало през тях, в случай че били легнали да си починат в леса. От друга страна народът на хийси разполагал със собствени горски пътеки. В множество поверия се случва човек да попадне на някоя от тях и никога повече да не се види.

В Южна и Централна Остроботния (Североза­падна Финландия) подземните обитатели се зовяли vuorenpeikko - планински тролове. Те живеели във вътрешността на планините, дълбоко в дивата пустош, или също така под пода на църквата. Очевидно обра­зите им са вдъхновени от тролския фолклор в Швеция и Норвегия, тъй като в Остроботния няма толкова изразени възвишения. Троловете са описвани по начина, присъщ на шведския и норвежкия фолклор. Поселенията им били огласявани от детска глъчка и кучешки лай, усещал се ароматът на прясно изпечен хляб, вдигали сватби и прочее. В отделни разкази те са описвани като едри, неприязнени великани (хийси, дяволи) или като приказни фигури с огромни носове, подобно на скандинавската народна традиция.

В своя „Атлас на финския фолклор“ (2009) Мати Сармела дава обяснение за произхода на maahiset, по­знати в Южна Лапландия и сред фините в Норботен. Според описания от региона местните се натъквали на множество ровове в земята или пък се случвало от почвата да се издига пушек. Говорело се, че дъщерите на подземните хора с готовност ставали съпруги на земни мъже, а еротичните легенди се ползвали с бога­то многообразие от мотиви, основани на вярването, че подземните жители искали да се измъкнат от обиталищата си и да заживеят в човешкия свят. Сред лапландците е добило разпространение и библейско обяснение, според което подземните хора са децата, които Адам и Ева укрили от Бог. Преданието гласи, че Ева тъкмо къпела децата си, когато Бог решил да навести първите хора. Щом съзряла неочаквания посетител, тя изтикала още неизмитите малчугани в гората, далеч от Божиите очи. На въпроса дали имат и други деца, Ева отговорила отрицателно. Тогава Бог заявил, че скритите щели да останат такива завинаги. Този мотив е известен само в северните райони на провинциите, обитавани от фини, и навярно представлява контраинтерпретация на Ларш Леви Лестадиус (1800-1861) в противовес на учението, разпространявано от тогавашните свещеници от официалната църква. Основателят на сектантското движение, известно под името лестадианство, смятал подземните жители или както той ги наричал - лапландски божества в джобен формат - за свои основни противници. Тъй като сам вярвал в съществуването им, той непрестанно ги клеветял, обявявайки ги за прокълнати от Бог въплъщения на злото и липсата на морал.