Йохана Синисало - Никога преди залез

По аналогия с домашните животни, хората също могат да се изгубят в гората, особено ако се случи да попаднат на „пътеката на горски елф“, „следите на хийси“ или „нивата на хийси“. Чувал съм жителите на Рукаярви да разправят, че онзи, който е „минал по следите на горски демон“, пове­че не намира пътя към дома. В Аунус той върви „по мечеш­ки следи“. Във Вепселя е „изчезнал по следите на горския демон“. Естонците са вярвали, че когато kulmking „студе­ната обувка“, който „най-често броди из гората“, е „изля­зъл на земната повърхност“, може да се случи някой да стъ­пи на неговите следи, и макар собственият му дом да е бил пред очите му, да не може да открие пътя към него. Също­то вярване е било разпространено сред финландските шве­ди: „тръгнал е по самодивски следи“ или „върви по тролски стъпки“. Представата, доминирала например сред руснаци­те, не е била непозната и в Швеция.

Множество примери свидетелстват, че в подобни мо­менти, особено поради факта, че такива неща можели да се случат току под родната стряха, не става въпрос за голямо отклонение в гората, а за изпадане в необичайно състоя­ние, където всичко е по-различно, отколкото в нашия свят.

В сянката на смърч, измежду обраслите с мъх ка­менни блокове, бърлогата ми прилича на тясна, чер­на паст.

Слънцето е изгряло иззад края на гората, косите му лъчи се филтрират през игличките, подобни на златни резки в мъглата, и чертаят жарки точици по мъха.

От скалата мълком се отделят две сенки, тъй неза­бележими, сякаш едва ли не са се разтворили от мра­ка в светлината. Идват съвсем близо, ноздрите им по­тръпват, а силната им животинска миризма е като на Песи, ала по-дива, по-остра и по-мускусна. Едната протяга ноктеста лапа и аз се смразявам, понеже тези кинжали са способни да разпорят корема ми с един за­мах. Само че лапата не дере, а се мушва в джоба на палтото ми и пръстите, гъвкави, сръчни и чувствител­ни, улавят лилавата пластмасова запалка.

Когато трольт извиква пламъка, виждам, че не за първи път си служи с подобен аксесоар.

Слънчевите лъчи започват да обливат просеката като топла течност. Зениците на троловете са тъй сте­снени, почти невидими. Хийсите се обръщат и изчез­ват в гърлото на пещерата. Едрият мъжкар махва с це­вта на оръжието с най-вялото си, икономично движе­ние и аз схващам.

Песи е застанал до мен, опашката му трепка и се гърчи, поглежда ме очаквателно.

Някъде в далечината кука кукувица.

Хващам ръката му и влизам вътре.

Слънцето си сбра лъчите, изостана от сестрите надалече Лъчеструйна.

Мрак веч пъпли из гората,

Лъчеструйна със крилцата златни в миг напред се втурна,

а насреща си Трол малък зърна; изпълзял току от пещерата.

Че не може Тролът, не и преди залез, наяве да остане на земята.

И спогледаха се двама.

Трол усети как в душа му плам изпепеляващ блесна.

Рече ѝ:

„Очите ми изгаряш,

ала цял живот, да знаеш,

не познал съм хубост тъй чудесна!

Не вреди, че твоят блясък мен ме заслепява:

сред мрака тъй добре би заживяла.

Последвай ме, към пещерата

дом ще ти покажа пътя,

и тебе, обич моя, там ще скътам. “

Отвърна Лъчеструйна:

„ Трол любими, мракът ми

душата взима,

не желая да изтлея.

Тозчас трябва да се вдигна,

ако светлото не стигна,

миг дори не ще живея! “

И литна Лъчеструйна,

но до днес, щом падне мрак

и Трол навън притича,

той пита се:

„Защо единият тук чедо на деня е,

а другият нощта обича? “

В народната традиция на Скандинавския север троловете представляват създания, които варират значително по вид, размери и нрав. Понякога се оказват съвсем сходни с хората - дотолкова, че е трудно да бъдат различени от тях, друг път са описвани по коренно противоположен начин. Често техният основен атрибут е невижданата сила, а традиционните им местообитания са спотаени под скални плочи или в планин­ските недра, нерядко укриващи несметни богатства. Вярването, че троловете живеят вдън гората, се дължи на преданието, че християнската вяра и църквата са ги прогонили от откритите равнини. За да предпазят до­мовете и нивите си, хората са ги маркирали с кръстове - сигурен знак, че тролът не е добре дошъл на подобни места. Троловете са социални създания, които обаче живеят извън християнската общност и по този начин се превръщат в изгубени, обречени души. Моралните им стойности също се различават от нашите - при­мер за това са т. нар. сменени деца в случаите, когато човешко бебе бива подменяно с тролско. Препоръчително средство за предотвратяването на тази практика е била заплахата малкото да бъде убито или кръстено. Скандинавският фолклор и създадената по-късно литература в неговия дух са наситени с примери както за сменени деца, така и за хора, най-често девойки, отвлечени в планината или пещерата на трола. Дори да се завърнат в човешкия свят, тяхното душевно състояние вече не е същото. В по-общ контекст съществуват предания за хора, заблудили се в гората, с която скандинавците се намират в особена, амбивалентна, но здрава връзка. Изгубените се оказват неспособ­ни да открият пътя до дома или другарите си, макар да се намират съвсем близо до тях - не ги виждат и не са видими за останалите. Така гората се явява едновременно дом за човека и топос на неизвестното, загадъчното, плашещото - едновременно приятел и враг. Вярвало се е, че троловете се страхуват от стомана или сребро, та не е било излишно човек да се въоръжи с подобен предмет за защита. Според друго, доста разпространено сказание, те се вкаменяват при досега със слънчева светлина, ето защо избягват да се по­казват навън денем. Това никак не е чудно и с оглед на факта, че са представители на фолклорните създания, свързвани по една или друга причина с хтоничното. Подобно на съвременните горски животни, те странят от хората, дори се е смятало, че умеят да се преобразяват, което обяснява особената трудност да бъдат съзрени наяве. По тази причина никак не е случайно, че са забулени в мистерия.