Йохана Синисало - Никога преди залез

А онова, което е стиснал в дясната, е брутално оче­вадно, аз вече до някаква степен го предусещах под­съзнателно, складовете за оръжие в Парола и всич­ки останали невероятни истории, подсказва ми втре­щеното ми същество в мига, в който хийси вдига ръка, замахва с войнишкото оръжие към бедрото си и пред­пазителят изщраква.

Полицията е обявила за издирване 33-годишния Ми­каел Калерво Хартикайненот Тампере, който е заподо­зрян в убийство. Силите на реда, привикани на мястото във вторник, са открили в апартамента на Хартикайнен тялото на млад мъж. По причини на разследването полицията от­казва да даде допълнителна информация за начина, по кой­то е извършено убийството.

Знае се, че Хартикайнен е напуснал жилището си след инцидента, като е взел такси до предградието Каупи, след което няма сведения за действията му.

Хартикайнен е висок 182 см, с атлетично телосложение. Очи - сини, коса - привлича вниманието със светлия си цвят. В момента на бягството е бил облечен в зелен екип за излети на марката Халти с червени декорации по яката и маншетите на ръкавите. Не е изключено да е въоръжен и според органите на реда е особено опасен.

Полицията моли забелязалите Хартикайнен незабавно да оставят сведения на дежурната линия: 219 5013.

Развява цевта с движение, до болка познато от фи­лмите и все пак смразяващо несвойствено, когато вършителят е...

Животно.

Животно?

Посланието обаче е ясно. Тръгваме, а аз съм плен­ник.

- Виждал ли си някога човек? - попита Илюзия Песи един ден.

- Да, веднъж видях - отвърна Песи.

- Какъв беше той? - продължи въпроса си Илюзия.

- Много приличаше на теб и мен - каза Песи. - Ала аз не го гледах дълго.

- Защо така? - не спираше Илюзия.

- Беше толкова голям. Видях го ей там, край пясъчни­ка, където се къпят птичките. Пиренът тъкмо цъфтеше, синекрили пеперуди най-спокойно си смучеха от нектара му, когато внезапно се изправих лице в лице с човек. Тогава се стъписах.

- Защо се стъписа?

- Той се взря в мен и страхът в очите му бликна право към моите.

Небето белее в посоката на движението ни. Часът е пет.

Вдън гората сме, насред такава девственост, каква­то дори не можеш да си представиш, ако цял живот си обикалял из фалшивите гори в градските покрайнини - онези дребни откъслеци, представяни за природни резервати, дето на практика са по-скоро паркове, извезани с пътечки, очистени от шубраците, осветени и оборудвани с пейки за отмора, натъпкани с приблизи­телно еднакви на възраст дървета. Тази гора обаче е автентична, тя е мрачна и пращи от гъсталак, устремен от мъхестата почва към небето като стихийна лавина, сякаш земята го е изтикала от гърдите си с раздиращо усилие. Гъмжи от битки, всеки вид се е изправил сре­щу друг, храст задушава дървото, клон - мъха, понеже всичко е ограничено: светлината, въздухът, храната.

Насред този зеленикаво-кафяв хаос ние напредваме бързо и почти безшумно; само изтерзаното ми диха­ние и пращенето на непоправимо тромавите ми обув­ки за походи пронизват мрачното утро, докато Песи и едрият мъжкар ме превеждат по невидими пътеки. Това са тролски пътеки, неоткриваеми за човешкото око маршрути, ала и най-непроходимият на вид гъстак, и най-негодната за катерене скална пукнатина, погле­днати отблизо са пряк път. Походът ни напредва, ся­каш дървесата, камъните и шубраците всъщност са мъгла, в която проникваме под формата на тихи, мощ­ни сенки.

Никое човешко същество не би могло да ни хване, не и пеша.

Мъж, издирван за убийство.

Виж ти.

Намерението ми не беше точно такова. Разбира се, исках да му създам проблеми, да залепя на челото му престъпното клеймо - сигналът в полицията си беше чиста проба самозащита. Сега обаче изглежда, че ня­каква друга страна съвсем е обърнала каруцата.

Не знам какво е станало, но няма значение. Оттам, където Микаел се намира сега или скоро ще бъде, не се звъни на клиенти, нито се оспорват авторски права, правата за снимките, грижливо укрити на моя хард и записани на диск за всеки случай. Сталкер вече са по­ръчали външна реклама: във всеки финландски град, върху трите различни страни на всеки рекламен стълб ще бъде изложена по една снимка - образът на танцу­ващ трол с похотлива гримаса, беснеещ в скок, стъп­ка или поза, която предполага непостижима гъвкавост, обгърнат от плътно прилепналите Сталкер, като черна мълния, застинала на място пред обектива.